Хускар – испанската родина на смърфчетата

Испания вече притежава още една забележителност, която не е зле всеки, който има възможност, да побърза да види. Става дума за селцето, което се нарича Хускар (ударението е на първата сричка) ))) То се намира недалеч от Ронда, в Андалусия, и корпорация Sony е избрала измежду 200 населени пункта, претендиращи за родина на фантастичните джуджета - смърфчетата.



Именно Хускар най-много от всички напомня за родината на смърфчетата, според продуцента на филма The Smurfs 3D .


Около 4 хиляди литра боя са използвали 12 местни художници, за да боядисат всичките бели къщи (каквито, между другото, са те в почти всички андалуски села), в светло син цвят.



От Sony са поели ангажимент, да върнат след време първоначалният бял цвят на къщите, след като мине премиерата на анимационния филм.



След пребоядисването на селото, потокът от туристи направо е „скочил”. Сега вече местните жители се чудят, заслужава ли си, да сменят късметлийското, носещо доходи оцветяване, с традиционното бяло...



В селото, чието населението е не повече от 200 души, има малък хотел, който се нарича Bandolero , а преводът му е „разбойник”



Има и няколко неголеми кафенета, които (след смяната на цвета) не може да се оплачат от липсата на клиенти.





Селото е станало известно толкова бързо, че населението му даже не е имало време да се подготви за стоварилата му се слава - там просто няма начин да се купят сувенири., макар че фантастичните сини човечета да се виждат навсякъде.
Пътят до Хускара представлява тясна асфалтова серпентина. За да се разминат две коли, едната трябва почти да се „залепи” към скалата, за да може да премине другата. Независимо от сложния маршрут, всички свободни места по улиците на селцето са заети от автомобилите на гостите.

Прочети цялата публикация...

Подземните градове на Турция

От далечни времена Кападокия е лежала на търговски кръстопът и благодарение на това жителите и живеели доста богато, но в същото време били подложени на непрекъснати набези от страна на онези, които искали да се обогатят за тяхна сметка. Местните жители намерили много оригинален изход - криели се, заедно с всички свои богатства и домашни животни, под земята. . За целта използвали не тесни бункери, а огромни подземни градове, в които живеели по няколко десетки хиляди души. Там имало всичко: жилищни помещения, сергии за едър рогат добитък, църкви, параклиси, кухни, кладенци, гробища, хранилища, вентилация и даже винарски изби - всичко, от което се нуждаели, за да водят нормален начин на живот. В такива градове те спокойно можели да се укриват по няколко месеца. В момента в Кападокия са известни около 200 подземни града, предназначени от няколко стотин до няколко десетки хиляди души. Само около 30 от тях са до някаква степен изучени. Известно е, че някои градова слизат до 20 етажа в дълбочина( макар че е възможно , да са повече), но зради срутвания и мърсотия, те са непроходими. Най-вероятно там са се пазели съкровищата....
Подземните градове имат приличаща си структура. Състоят се от многобройни помещения, съединени помежду си с коридори и тунели. Имали са даже и допотопни телефони - тесни шахти, свързващи различните етажи, по които е ставала комуникацията. Осветлението ставало с помощта на лампи с ленено масло. Те също служели за отопление на помещенията. И поддържали комфортна температура....


Нещо, което е характерно за каменните колела-врати с отвор по средата, приличащи на точило. Като правило те са с диаметър около 1-1,5 метра, а теглото им е около 300 килограма. С помощта на специален прът те са затваряли тунелите и били фиксирани, и на практика било невъзможно да се отворят. През отвора се водело наблюдението на враговете.



Не е известно, кога е започнал строежа на такива градове, но по стените на някои от тях има хетско писмо. Също са намерени оръдия на труда от местния минерал обсидиан, което показва, че една част от града е възникнала, преди хората да са използвали металите. Част от подземните градове и до сега се използват от местното население по собствено усмотрение. Най-известни са Деринкую и Каймакли.
Съществува идея, в част от подземните градове да бъдат открити хотели и пансиони, подобно на тези, които сега съществуват в пещерите в Гьореме, Учхисар и Юргюп.
Но за сега всичко е само планове и идеи...

Прочети цялата публикация...

Южна Корея(продължение)

Източните райони на страната се смятат за основен плажен район- там е разоположен един от най-важните плажове в страната.


Национален парк Сораксан, намиращ се на крайбрежието на Японско море, на територията на планина Сораксан, се приема за едно от най-живописните места в света.



Благодарение на зимните спортове този район се е превърнал в курорт, раборещ целогодишно. Освен карането на сли, най-популярните видове спорт са плуване през лятото и алпинизъм през есента.



Пусан е главното морско пристанище на Корея и вторият по големина град в страната. Сред най-интересните места на града са парк Ендусан, мемориалното гробище на ООН, а също и огромния рибен пазар Чагалчхи и парк Тхечжонде.



В покрайнините на града са интересни и горещите извори Тонхе и храмовете Помоса и Тхондоса.



През 1988 г. Южна Корея се е присъединила към Конвенцията за опазване на световното културно наследство и природните забележителности, а от 1995 година страната има паметници, включени в списъка на световното културно наследство. Най-голям брой паметници се намират в Кенджу - градът в югоизточната част на страната, който бил столица на древното кралство Силла (57 – 935 г. от н. е.).





Там се намира най-стария будистки храм Пулгукса («Манастир на царството на Буда »), със световно известната Kaмбана на Емиле((3,78 м височина и повече от два метра в диаметър), направена в периода 751-774 г, а също и Чхомсонде – най-древната от запазилите се до наши дни обсерватория.



Със световна известност се ползва уникалният пещерен храм Соккурам, на върха на планина Тхохамсан, служеща на Силла за естествена защита от набези. Хрмът се състои от центракна куполна зала, квадратна зала за служба и ветрилообразно разположени коридори. Главна фигура в центъра на кръглата зала е статуята на Буда, седяща със скръстени крака на осмоъгълен пиедестал. Това е единственият пещерен храм в Азия, където главната фигура е разположена в средата на залата.



В монастира Хеинса се пази «Трипитака Кореана» (най-пълнато от оцелелите в Източна Азия колекции на будистки писания). Хранилището на «Трипитака Кореана», регистрирано като национално съкровище, представлява две дълги здания , ориентирани на север и на юг, които заедно с две неголеми крила образуват квадрат.



Тези постройки не само са в стила на архитектурата на ранния период на Чосон и впечатляват със своето изящество, но притежават и уникална конструкция. Благодарение на нея е постигната оптимална вентилация и всичко вътре се е запазило много векове.

Прочети цялата публикация...

Южна Корея

Южная Корея е държава с обща площ 98,5 хиляди кв.км. Намира се на североизтик в Азиа и заема южната част на Корейския полуостров. На север граничи с КНДР.
На изток бреговете и се мият от Японско море, на юг и югоизток е Корейския пролив, а на запад - Жълто море.



Ландшафтът на страната е разнообразен, но 70% от територията и е покрита с планини. По бреговата линия са разположени повече от 3000 острова. Най-високата планина – Халасан (1950м), е разположен на остров Чечжудо.



Климатът е умерено-мусонен. Особено приятно е времето през пролетта и есента, когато небето е чисто и безоблачно, и грее много слънце. Лятото е горещо (+35 C), с чести и тсилни дъждове по време на сезона на мусоните (юни-юли).



Зимите са студени (-10 C) и сухи, от време на време със снеговалежи. Въпреки това, студените периоди се редуват с по-топло време. Валежите са около 2000 мм годишно.



Населението в Южна Корея е около 46 млн души, като 99% от тях са корейци. Официалният език е корейски и в него съществуват няколко диалекта. Повечето корейци ползват литературния език, в основата на който е сеулския диалект. Почти всички пътеуказатели и имената на улуците са дублирани на английски, но по-голяма част от населението не владее разговорен английски.



По-голяма част от корейците са будисти, но в последно време бързо нараства влиянието на христианството – както на католоцизна, така и на протестантството. Малка част от вярващите са последователи на шаманизма и конфуцианството. Около 40% от населението са атеисти.



Столицата Сеул е един от най-безопасните градове в света. Едновременно с това е и най-голям исторически, политически, икономически , културен и образователен център на страната.



В Сеул са се запазили четирите кралски дворци на династия Чосон. "Визитна картичка" на града е Кенбоккун, най-старият кралски дворецна епохата..



Не по-малко интересни са дворците Чхандокгун и Чхангенгун, които впечатляват със своята класическа архитектура и великолепно планираните си градини. Те, всъщност, са център на историческото ядро на града.



Чхандокгун е служел за основна резиденция за много кроле от династия Ли, и е известен със своите градове с великолепна ландшафтна архитектура, павилиони, езера и горски масиви.



Дворец Чхангенгуносвен със своята забележителна архитектура се отличава и с това, че главната му врата и тронната зала са обърнати на изток, докато във всички други дворци са обърнати строго на юг.



В околностите на столицата са съсредоточени не малко интересни места - гигантски долмен от бронзовата епоха, Парк музей "Корейски село", крепостта Хвасон и гробницата на династия Ли на територията на Ботаническата градина в Кванин.


(следва)

Прочети цялата публикация...

Роторуа – мястото, където никой не може да остане равнодушен (продължение)

В покрайнините на града е разположена термалната област Вакареварева и Долината на гейзерите, където може да се види Pohutu, „плискащия” гейзер. Това е най-големият гейзер в Нова Зеландия, който с достатъчно постоянство, на всеки 20 минути , изхвърля фонтан на височина 30 метра.

Разположеният наблизо по-малък гейзер «Перата на уелския принц », като правило започва представлението малко преди Похуту, бивайки сякаш прелюдия към основното действие, за да гарантира вниманието на публиката.

Редом с тях се намират кипящите серни извори, и стъпвайки там, човек чувства топлината на камъните. На около 10 км на югоизток от Роторуа, са разположени известните синьо и зелено езера Ваймангу, чиято вода е гореща и се намират в кратера на угаснал вулкан.
Синьото езеро Ваймангу

Зеленото езеро Ваймангу



Вероятно всяко езеро се захранва от собствен водоизточник и водата, на път към повърхността, „открадва” от скалите разнообразни минерали, придаващи и този или онзи оттенък.

Окисите на желязото, влизащив състава на крайбрежните скали, придават контрастния червен цвят, а срещащите се серни отлагания, придават жълт оттенък.

Роторуа се смята за главен център на маорийската култура в страната. За основна забележителност в селцето Огайнемуту, близо до Роторуа, се смята Домът за събрания на племето - „марае”.

Когато през 1880 година курорта е основан, постройката вече е съществувала. От горе до долу е богато украсено с дърворезба и представлява необикновено зрелище. Аборигените смятали, че Домът е живо същество. Вътрешната работна стая наричали корем, дървените греди - гръбнак, а маската, украсяваща покрива над входа - глава.

Прочети цялата публикация...

Намиб - пустинята с най-живописните дюни

Названието на пустинята Намиб на езика на народа нама означава „място, на което няма нищо”. Тя е известна с красотата на дюнитеи своеобразието на пейзажите си. Определено може да се каже, че в Намиб животинският свят съществува не „благодарение на”, а „въпреки”.... От Уикипедия може да научим, че „Намиб се смята за най-древната пустиня в света:пустинни или полупустинни условия съществуват тук непрекъснато от 80 милиона години, тоест, от времето на динозаврите.”
Това, за което не се споменава в Уикипедия, но за което местните гидове не престават да повтарят е, че дюните в тази пустиня са най-високите в света. Дори и да не е така, те са най-живописните. Освен това всички те са номерирани и даже наименувани . Например Дюна № 7 е най-високата - почти 390 м. А пък Дюна № 45 се смята за най-красивата...



След 30-35 след влизане в Национален парк Sossusvlei планините се срещат с дюните.



Отначало дюните не са така високи и пътят върви редом с тях. Така изглеждат отблизо храстите и тревите. От далече приличат на малки пухкави кълба по склоновете на дюните.



Вижте колко е живописно и своеобразно!



Дюна № 7 – тази, която е най-най-високата!



Орикси в подножието на дюна № 7



Склон на дюна. Ако се загледате, може да видите пасящи антилопи.



Нивото на валежите в пустинята не превишава 13 мм годишно. Това езеро се запулва с вода 1 път годишно, за кратко време.



Независимо от суровите условия, в пустинята има доста орикси.





Такива пустинни пейзажи ноже да се видят в Сосусфле..



.. или да се погледа диалога между живото и мъртвото...



Пясъкът в Пустинята Намиб се отличава с червеникавия си отенък, което се обуславя от голямото съсържание на желязо, донасяно от ветровете, духащи от Атлантика. Дюните на Сосуфле са най-живописни на изгрев и залез, когато най-ясно личи червеникавият им отенък, а играта на светлините и сенките подчертава причудливите им форми.

Прочети цялата публикация...