ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


четвъртък, 29 септември 2011 г.

Роторуа – мястото, където никой не може да остане равнодушен



Роторуа e град на Северния остров на Нова Зеландия, разположен на брега на езеро със същото име. Населението на града е 55 100 души. На езика на маорите той се нарича Те Роторуа-нуи-а-Кауматамомои, което означава „Второто езеро”. Съкращението на названието на града, е дало сегашното му име.




Роторуа с право е признат за един от най-популярните туристически центрове в Нова Зеландия. Удобно разположил се на Северния остров, този забележителен град-курорт е на 3 часа път с автомобил от Окланд и на около час и половина от Хамилтън.Това го прави любимо място за посещение ежегодно от половин милион туристи, но и място за почивка на коренните новозеландци.



Там хората отиват да почиват и да се лекуват с лечебна кал, да се полюбуват на долината на гейзерите, както и да се приобщят към древната култура на маори. Реално погледнато, всяка от тези причини би била напълно достатъчна , за да се роди желание да посети който и да било , тези удивителни места.


Градът е построен в края на XIX век върху земя, принадлежаща на „тези араби” и от самото си основаване целта е била само една : да стане курорт.



Днес Роторуа е калолечебница със световно известно има. Населението на града вече наблюдава 60 хиляди души, което всъщност е 10 пъти по-малко от средното число на туристите, посещаващи курорта всяка година.



В самия град и околностите му има над 100 комплекса с термални бани и горещи минерални извори. Особено голяма е тяхната популярност сред болните от артрит и ревматизъм.



Калолечението е познато в света от незапомнени времена. Лечебни кални бани са правели ацтеките, в златноорденското ханство, европейската аристокрация от епохата на Възраждането, и разбира се, новозеландските аборигени.



Когато на бреговете на Нова Зеландия за пръв път стъпил бял човек, племето маори прилагало калолечение не за първо столетие. На европейците не оставало нищо друго, освен да се присъединят към това полезно за духа и тялото занимание.



Туристическата индустрия отдавна е станала професионален отрасъл за новозеландците, и моси многомилионни доходи в държавната хазна. Всички хотели, пансиони и мотели на територията на страната , могат да претендират за първокласно обслужване и отлични условия за почивка и лечение. Дори и калолечението да не е приоритет за посетителите, Роторуа е място, богато на различни забележителности и никой няма да остане равнодушен. Сред езерото се намира остров Мокойа, с горещия си извор Хинемоа.



Прочети цялата публикация...

петък, 23 септември 2011 г.

Природни мостове




















Прочети цялата публикация...

неделя, 18 септември 2011 г.

Връх Джомолунгма


Това е най-високата точка на Земята - „третият полюс”, покривът на света, блестящия конус - това е върхът с много имена...
Наричат го Джомолунгма - богинята-майка на Земята; Канг-Ча-Мо-Лун - сняг в царството на птиците; Джумуланг-мафенг – богиня на Земята; Джо-Мо-Лун-Ма - птица на бурите и разбира се - Еверест - название, дадено в чест на един от геодезистите...
Най-високият връх Джомолунгма (Еверест) има височина 8882 метра. Намира се в Хималаите, както всъщност всичките 13 връха на планетата, които се издигат на повече от 8000 метра над морското ниво.
Планинският масив на хималаите е най-големият на Земята. Дължината на тази планинаска система е такава, че ако географското и положение беше в Европа, щеше да се простира от Англия до Каспииско море.

И още един интересен факт: ако този планински масив се разбие на камъни и с тях се посипе цялата Земя, повърхността и би се вдигнала с 20 метра.
Поради силно земетресение през 1955 година върховете на Хималаите са се издигнали с почти 30 метра, а това означава, че планината може да расте още и още....

Прочети цялата публикация...

понеделник, 12 септември 2011 г.

Какво крие полуостров Мангишлак – I I част

Плато Устюрт и странните рисунки

Основен способ за изучаване на полуостров Махгишлак е бил и си остава обследвнето му от въздуха. През 1986 година учените направили своя оглед на плато Устюрт, с цел обследване на древни архитектурни паметници от Средновековието, но намерили нещо по-голямо. От височината на полета им се открила огромна територия межди Сайт-канарата и Бейнеу, изцяло осеян със странни рисунки- знаци. По размер всяка рисунка достигала в диаметър до 100 м.



С един канал, който минава от знак до знак, били изобразени различни форми: спирални, кръгови и елипси, и всичко заедно напомняло на трилистник или крило на птица и водно конче. От земята било невъзможно да се възприемат тези спирални форми като нешо цяло и изглежда за това до средата на 80-те години никой не ги е забелязвал.

174а

На въпроса за времето на направа на рисунките, също никой не може да даде отговор. Отначало учените решили, че рисунките са относително млади, но изучващите платото почвоведи са уверени, че огромните знаци са древни и възрастта им е няколко стотин години.Почвата в района е пореста и затова следите, оставени върху нея може да се запазят дълго време.


До момента не е даден точен отговор, а учените се раделят в мненията си. Едни са склонни да смятат, че е възможно знаците да са оставени пред периода на неолита. Други се придържат към противоположно мнение – че рисунките са направени неотдавна. Остава и загадка кой е бил авторът на този „ленд-арт” и какви цели са преследвани при създаване на огромните рисунки. Първото, което идва на човек на ум е, да съпостави рисунките от платото Устюрт с геоглифите от платото Наска.

Древните селища на полуостров Мангишлак

На запад от плато Устюрт, с неговите загадъчни знаци, на разстояние няколко километра, била открита не по-малко интересна находка. Оградени от два защитни вала, се спотайват развалините на древно селище.

На външния вал , на ширима от 10 метра, били поставени островърхи камъни, с което напомнял ограда. Но повече учените се заинтересували от конструкцията на паметника, имащ вид на олтар за жертвоприношения.

Интересно е, че нито жертвеника, нито рисунките на платото имат аналози, и връзката между тези две находки става все по-ясна.


В продължение на много години полуостров Мангишлак е предмет на огромен ионтерес от страна на учените. Открити са били повече от 1000 паметника, отнасящи се към Средновековието, сред които има множество надземни и подземни храмове и некрополи, както и изсечени направо в скалите малки помещения, които са служили или за гробници, или за обител на мюсулмански отшелници. Какво още има да се открие, времето ще покаже....

Прочети цялата публикация...

събота, 10 септември 2011 г.

Какво криe полуостров Мангишлак – I част


Загадъчният полуостров Мангишлак е разположен на източното крайбрежие на Каспийско море. Сега пред погледа на всеки посетител се разкрива само каменна и пясъчна пустош, но преди хиляди години нещата съвсем не са изглеждали така. Вместо безводната пустош се е разстилал килим от разноцветни треви, в гъстите дървета са се криели страдащи от жега тигри, гепарди и лъвове, а пълноводната река Узбой е осигурявала на всичко живителна влага. С времето климатът на полуострова се е променил и изсушаващите ветрове са унищожили и реката, и растителността. Степите се сменили с пясъчни пустини и голи и безжизнени камъни застлали Мангишлак...





И сега нажежените от слънцето простори не спират , а даже привличат желаещите да разберат, какво скрива полуострова, чийто водни източници са поили племената на монголи и хазари, селджуци и хорезмийци. Сред съвременните изследователи и пътешественици това място се ползва с огромна популярност.
Падина Карагие

Taзи падина е истинска загадка за археолозите. Точният характер на произхода и не е изяснен и до сега. Разположена е в подножието на планината Карахау. Дължината и е 50 км, а ширината - 30 км. Карагие е на пето място в списъка на най-дълбоките падини в света, а абсолютната и дълбочина е 132 м под морското ниво и е 100 метра по-ниско от нивото на Каспийско море.
Ако се разглежда вариант за образуване на падината чрез постепенно снижаване на земната кора, би трябвало да се вижда характерното огъване на пластове от различни скали по начин, че в разрез да се получи форма на чиния при напречно сечение.

Ako e имало земетресение. Вследствие на което е станало формирането на падина Карагие, от страни на новообразувалия се разлом трябва да има по-стари скали, а на дъното да се окажат по-млади. Тук, обаче няма нито едното, нито другото. Създава се впечатление, че някой сякаш е изкопал падината с гигантска кофа, без да нарушава целостта на пластовете.
До този момент най-правдоподобно обяснение за произхода на Карагийската долина е теорията за нейното „издухване”. Предполага се, че преди няколко милиона години мощни ветрови потоци са създали този загадъчен ландшафт на територията на полуостров Мангишлак...

Прочети цялата публикация...

вторник, 6 септември 2011 г.

Цветният каньон на Синайските планини


Цветният каньон – това е клисура, разположена в Синайските планини, на 150 км от Шарм Ел Шейх, близо до градчето Нувейба.
Дължината му е примерно 5 км, височината - 25-30 м, ширина - от 2 до 10 м, но всички тези цифри не могат да передставят цялата завладяваща красота на тези места. Определено може да се каже, че тук Природата се е старала с всичка сила.


И има над какво да се помисли! Как вятърът е успял да сътвори такива неща?... Голяма част от туристите са на мнение, че виещият се каньон прилича на руслата на пресъхнали преди хилядолетия реки...
В първия момент посетителите имат чувството, че няма да могат да се промъкнат между скалите, но те гостоприемно допускат най-любознателните в своя загадъчен свят, пълен с приключения и тайни.

Тясната и доста дълбока (до стотици метри) клисура, поразява с неочакваната игра на цветове и форми. Щветният каньон е наистина шедьовър на природата.

Скалите от пясъчник в това място имат всевъзможна цветова палитра: бяло, жълто, ярко червено и даце виолетово, с нежно приглушени или ярки светещи отенъци.

Виждат се множество пъстри и интригуващи скални образувания, цвета на които зависи от примесите, свързани основно с наличието на железни и манганови окиси.

Много легенди за цветния каньон са всързани с царицата на Египет Клеопатра. Има даже нейни „следи” и „кресло”, в който тя е обичала да си почива. Когато човек попдане в такива приказни места, може да повярва в какво ли не...

Правдоподобна изглежда даже историята за „запечатилият” се между скалните слоеве на пясъчника динозавър - потвърждение на това с очите си виждат милиони туристи, които спещно си правят снимки с това „каменно” доказателство.

Този каньон има и свои „очи”. Ако се вгледа човек в камнния рисънък, може да види нещо, приличащо на симетрично разположени на скалите очни цепки, и то - ясно изразени синьо-зелени зеници. Говори се, че ако човек се докосне до тях и си пожелае нещо, успехът му е сигурен. Остава само проблемът да се пропълзи на двуметровата височина...

В Цветния каньон никой не се чувства уморен, а усещането че е бил на неземно, изпълнено с вълшебства място, се помни цял живот...

Прочети цялата публикация...

Statistics

eXTReMe Tracker