ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


понеделник, 14 юни 2010 г.

Остров Тристан-да-Куня –най-отдалеченото ъгълче на Земята

Остров Тристан-да-Куня е най-големият и единственият обитаем остров от едноименния архипелаг, намиращ се в южната част на Атлантическия океан и влиза в състава на британската задморска територия Света Елена. Разположен е на 2816 км от ЮАР, 3360 км от Южна Америка, и е на 2161 км на юг от остров Света Елена.


Общата площ на островите в архипелага е 202 квадратни километра. Самият остров със същото име е 98 квадратни километра и през 1988 година населението му е било 312 души. На височина 2060 метра се намира вулкан, който изригнал през 1961 година и наложил евакуацията на населението, но още през 1963 повечето се върнали в родните си места. Островите са били открити от група португалски мореплаватели под руководството на адмирал Тристро Кун през 1506 година, а през 1816 били анексирани от Великобритания.



Островът е родина на 27- души, а препитанието им е базирано на риболовната промишленост. Климатът е умерен, океански , дъжделив и ветровит, като средногодишната но валежите са между 2000 и 2500 мм.



Островитяните често се оказват заложници на Атлантическите бури, а поривите на вятъра достигат 190 км/час. Даже веднъж вятъра бил толкова силен, че вдигал във въздуха крави и овце и ги отнасял в морето, където загивали.


Сега островът има едно населено място , в което има мини-маркет, видеомагазин, радиостанция , кафе и басейн. Със света е свързан посредством единствените телефон и факс, които се намират в Местното управление. Веднъж годишно идва кораб, който носи провизии, медикаменти видеоматериали , книги и списания.







Прочети цялата публикация...

петък, 11 юни 2010 г.

Вулкан Авача



Вулкан Авача се отнася към типа на така наречените двойни вулкани. По своя строеж се явява копие на известният вулкан Везувий, само че го превъзхожда значително по размери. Връх на вулкана се явява обкръжаващата кратера тънък остър ръб. Кратерът е с диаметър 400 метра и е запълнен с вода. От невидимите пукнатини в скалите излизат струи пара и газове. Температурата на страничните „фумароли” се колебае между 90 и 150 градуса.









Прочети цялата публикация...

сряда, 9 юни 2010 г.

Котловината на вулкана Узон

Това е уникален в мащабите на Земята район на проява на съвремения вулканизъм и място на уникална симбиоза на този вулакнизъм и дивата природа. Стъпвайки по горещата, сякаш жива земя на котловината, на човек започва да му се струва, че усеща , колосалната енергия , скрита в подземните складове..

Узон представлява огромна падина, с диаметър около 10 км и площ 150 квадратни километра, образувала се на мястото на разрушения вулкан и наричана калдера (от испански – „котел”).
Последствията на катастрофалното изригване , станало преди около 8500 години , се виждат и сега , под формата на кратер на изригване с диаметър около 1 километър.


Сутрин, когато въздухът е още прохладен, от височините на обкръжаващите от запад и север планини, се открива изумителната панорама на жълти димящи полета със стоящи над тях стотици стълбове пара, със зелени дървета, кафеникави тундри и синкави езера.
Отдолу на всяка крачка се чуват изумяващи звуци: всичко пука, шуми, свисти и пухти, сякаш енергията на Земята се опитва да излезе направо от под краката.


Хидротермалната дейност е съсредоточена в югозападната част на котловината, на 5 термални полета. Тя се проявява с множество кипящи кратери, с многобройни кални котли и вулканчета, с парещи или нагрети площадки, от които излиза пара или гореща вода.


Сред езерата на котловината най-голямото, но всъшност малко и студено е Централното. Интересни са още топлото и незамръзвашо Фуморално (пушещо), Банята, в което дъното е лъжливо и всъщност е коричка от разтопена самородна сяра, намираща се в дълбочина...


Котловината на вулкана Узон е уникално място , в което едновременно може да се наблюдават проявите на младия вулканизъм, минерало и рудообразуване, развитие на термалните езера, излизането на най-новия нефт на планетата, както и микробиологичните процеси е термалните източници. И освен това е невиждано зрелище, образувано преди повече от 40 хиляди години, което просто не може да не привлече вниманието на туристите...



Прочети цялата публикация...

Ниагара


Ниагара e доста млада река - нейната възраст е едва 12000 години, а това е само мигновение в сравнение с геологическите епохи. Създаденият от ледникова ерозия Ниагарски откос е малко по-стар.


Ледниците са преминали по земята по време на последния ледников период, оставяйки след себе си утаечни скали, след като бавният процес на топене на ледовете разяждал повърхностния слой.


Могъщата река протичала по доломит и стръмни скални шисти. Ниагарският водопад е вторият по големина на земното кълбо след водопадите Виктория в Южна Африка. Една пета от всичката прясна вода в света е съсредоточена в четирите Велики езера – Мичиган, Гурон, Горно и Ери. Целият отток се насочва към Ниагара, и в крайна сметка в каскадите на водопада.


Преди да попадне във водопада, водата пътешества 24 километра по клисури и дефилета, докато не достигнат петото Велико езеро – Онтарио. Земята между езерата онразува грандиозна скала с височина примерно на около 20 сгради, известна като Ниагарски откос.


Преди 2 милиарда години той е бил скрит под ледена покривка. През изминалите години, в резултат на ерозионните процеси, са се формирали пет отделни пролома. Приблизително преди 500 години реката се сблъскала с препятствие, което я е накарало да се раздели на 2 канала, в резултат на което се е формирал Козия остров.



Северозападната страна на Козия остров се издига на височина 51 метра над основното ниво, покрити с разярени води, които делят потока на 2 големи водни каскади.




Понякога, в много студени зими, Ниагарския водопад може да замръзне. Наистина, огромният обем вода никога не престава да тече, но падащата вода и мъгла формират лед по бреговете на реката и водопада, в резултат на което може да се образуват ледове с дебелина до 6 метра.



Прочети цялата публикация...

петък, 4 юни 2010 г.

Мастиленото езеро в Алжир

Интересното цветно езеро се намира на територията на Алжир, близо до град Сиди –бел-Абес, сред живописните хълмове на Атлас.
Несъмнено е, че местното население в условията на засушлив климат умее да цени и най-малките източници на вода, но водата на това езеро, макар и да не е солена нито се използва за пиене, нито се отвежда в напоителни канали. Дори по бреговете на езерото никога не може да се види рибар, защото в него и риба няма. Растителност също няма, защото там водата е отровна и не става за нищо друго, освен за писане.

Оказва се, че котловината на езерото е пълна не с вода, а с
мастило, и то съвсем истинско – с което наистина може да се пише. Причина за проявата на тази „странност” на езерото са двете рекички, които се вливат в него: водата на едната от тях е наситена със соли на желязото, а другата, протичайки през блатиста месност, носи хумусни вещества. Смесвайки се, те превръщат водата на реката в голяма естествена мастилница. Запасите никога не се изчерпват, тъй като непрекъснато се попълват...


Всъщност местните жители се отнасят към езерото нееднозначно. Едни го смятат за дяволска мания и от там носи и различни наименувания: „Окото на дявола” и „Черното езеро”. Други, които се опитват да извлекат от него някаква полза, го наричат „Мастилница”. Мастило от езерото се продава в магазините за канцеларски материали не само в Алжир, но и в редица други страни.

Прочети цялата публикация...

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Очарованието на Ел Нидо

Този, който е посетил Палаван, непременно трябва да отиде в Ел Нидо, за да осигури един празник не само ма очите, но и на душата си. Това, което силно впечатлява още при пътуването към него, е формата на островите. Отвесните и обикновено стръмни стени започват направо от морето, и то на солидна дълбочина. Особено внушително изглежда Ell Nido Cliff, планина, издигаща се направо в самото градче.




Има нещо, което едва ли може да се види на друго място - към 21 часа тока се изключва и така привлекателните климатици просто престават да работят - сиреч, почиват си чак до сутринта. ...



Ел Нидо е морски курорт, но да отиде човек там за да се къпе, е просто престъпление - има толкова неща и места, които може да види и да се наслади. Само че без илюзии за нощувка на съседните островчета - колкото и да са привлекателни, местните власти няма да позволят такова нещо, поради вероятност за нашествие на пирати.




Прочети цялата публикация...

сряда, 2 юни 2010 г.

Карстовата гора на остров Палаван


Специално за туристите в Карстовата гора (Karst forest rout) е прокарана екскурзионна пътека (monkey path). В началото и може да се видят местните маймуни и варани, които хранят, с цел привличане на туристи. И ако маймунките са страхливи, вараните са крайно флегматични и местните хора не се страхуват от тях. Също в началото има блато, в което растат дървета с дисковидни корени, между които се стрелкат кални скачачи – рибки, способни нормално да се придвижват не само във водата, но и на сушата.


Пътеката прави не по-малко впечатление от подземната река на Палаван. Най-напред там растат дървета с учудващи размери. Нормата е до 1,5 метра в диаметър, а височината им достига до 50 метра. Но има и отделни екземпляри, чиято дебелина е по няколко метра в диаметър, а височината им е по-голяма от височината на 12 етажна жилищна сграда. Повечето дървета имат дисковидни корени и това ги прави подобни на ракета.


От друга страна, на някои места по края на трасето има толкова гъсти храсти, че по тях може да се спи. И най-на края е релефа, който е толкова причудлив, че напълно оправдава името си - "Karst Forest"


Планината, под която тече Подземната река е промита отвътре и отгоре представлява съчетание от големи отломки от скали, над които се извисяват отвесни скали, както и дълбоки отвесни кладенци. А освен това навсякъде има гора, много гора. Изумително! На стръмните склонове и над пропастите са поставени дървени мостчета, за да може все-пак да стане възможно придвижването.


















Много е интересно в карстовата гора, когато завали, защото, сякаш за подготовка дъждът е доста силен и вали няколко часа, а след това започва направо да се излива. За минути пътечката се превръща в буйна рекичка, а наоколо водата стига до
глезените.
























След тропически дъжд е много интересно да се разхожда човек по плажовете на Палаван, защ
ото там се търкалят кокосови орехи в изобилие.

Прочети цялата публикация...

Statistics

eXTReMe Tracker