ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


събота, 30 юни 2012 г.

Висящият храм на планината Хенг

Един от най-удивителните манастири в света е невероятният храм , надвиснал над стръмния сипей на височина 246 фута. Той е бил построен в Китай преди 1500 години.

Проходите в скалите свързват повече от 40 стаи и зали. Строителството на храма е било започнато само от един монах. Изминало столетие и други продължили започнатото от него. Интересна особеност на висящия храм е неговата особена религия, обединяваща будизма с даоски и конфуциански религиозни елементи.
Височината, на която е изсечен храма в скалите, е голяма и направата му е била доста трудна и сложна. Никой не може да гарантира, че съвременните инженери биха се решили да създадат такъв сложен комплекс от килии и лабиринти.
В продължение на столетия храмът виси над скалния сипей и за него не са страшни нито вятърът, нито бурите, бушуващи в тази местност.
Голяма част от сградите се крепят на дървени греди, здраво забити в скалата и не може да се каже, че това е най-подходящото място за хора, страхуващи се от височини. Мястото гарантира тръпка и екстремални усещания за техните любители!

Прочети цялата публикация...

петък, 29 юни 2012 г.

Загадките на Великденския остров - I I I част


Конструирането на аху е изисквало не по-малко усилия и изкуство, отколкото създаването на самите статуи. Изисквало се да бъдат направени блоковете и от тях да се направи равен пиедестал. Поразява плътността, с която прилягали един към друг. За какво са направени първите аху (възрастта им е между 700 и 800 години), и до сега не е ясно. По-късно те не веднъж са били използвани като място за погребение и увековечаване паметта на вождовете.

Разкопките, проведени на няколко участъка от древния път, по който се предполага, че островитяните са пренасяли многотонните статуи (понякога на разстояние повече от 20 километра) показали, че всички пътища явно заобикалят плоските участъци. Самите пътища представляват корита с V или U-образна форма, с широчина около 3,5 метра. На някои участъци има и дълги съединителни фрагменти, напомнящи по форма бордюрни камъни. На някои места отчетливо се виждат стълби, вкопани извън границите на бордюра. Възможно е да са служели за опора на някакво приспособление, подобно на лост. Точната дата на строителството на тези пътища все още не е определена, но по предположение на изследователите , процесът на преместване на статуите бил завършен примерно около 1500 години пр. н. е.

Има и още една загадка: простите пресмятания показват, че за стотици години малобройното население не би могло да изсече, превози и постави дори и половината от съществуващите статуи. Остров Рапа-Нуи (това ев другото название на Великденския остров) е динственият остров в Тихия океан, на който е била разработена собсвена система на писменост - ронго-ронго. Записването на текстовете се осъществявало с пиктограми, а начинът на писане - бил бустрофедон. На острова били намерени древни дървени таблички с издълбани букви.

Голяма част от тях била загубена по времето на покоряване на Великденския остров от европейците, но няколко таблички са се запазили. Буквите вървели от ляво на дясно, а после - в обратна посока : от дясно на ляво. Разшифроването им дълго не било възможно. Чак в началото на 1996 година в Москава било обявено, че всичките 4 запазени текстови плочи били разшифровани.

Интересното е, че в езика на островитяните има дума, означаваща бавно придвижване без помощта на краката. Дали не става въпрос за левитация? Не е ли използван този фантастичен способ за транспортиране и поставяне на моаи?

До тук загадките не свършват! На старите карти около Великденския остров са изобразени други територии. Устните предания разкакзват за бавно спускане на сушата под водата. Други легенди говорят за катастрофи : за огнения прът на бог Увоке, разцепил земята. Дали в древността на това място не са съществували по-големи острови и даже цял материк , с високо развита култура и техника? За него даже измислили красиво наименование: Пасифида. Някои учени предполагат, че и до сега съществува някакъв клан (орден) от островитяни, които оазят тайните на предците си и ги крият от непосветените в древните знания…


Прочети цялата публикация...

четвъртък, 28 юни 2012 г.

Загадките на Великденския остров - I I част


Статуите имат изключително странен вид - главите им са много големи , с дълги уши и тежки, изпъкнали бради. Някои от тях имат „шапки“ от червен камък. На кое човешко племе са принадлежали тези, чийто портрети са останали на острова във вид на моаи? Носовете им са заострени и приповдигнати, устните им са тънки, сякаш разтегнати в гримаса на насмешка и презрение; челата им са високи, а вдлъбнатините под челата - дълбоки - кои, в същност , са те?

На някои статуи има изсечени върху камъка огърлици или татуировки, направени с резец. На лицето на един от каменните гиганти са изсечени дупчици. Може би в древни времена живеещите на истрова мъдреци , изучаващи движението на небесните светила, еа татуирали върху лицето си звездната карта? Очите ин гледат към небето - такова, каквото е било и тогава, когато доплувалите от зад хоризонта са намерили нова родина?

В старо време островитяните били убедени, че моаи охраняват земите им и тях, самите, от зли духове. Всички съществуващи моаи са обърнати с лице към острова. Неразбираеми, както и времето, те са потънали в мълчание. Това са тайнствените символи на една отминала цивилизация. Известно е, че скулптурите са били изсичани в един от крайщата на острова от вулканична лава, а след това готовите фигури били пренасяни по 3 главни пътища до мястото на церемониалните постаменти - аху, разпръснати по бреговата линия.Дължината на най-голямото, сега разрушено аху била 160 метра, а на неговата централна платформа с дължина 45 метра, били разположени 15 статуи.

Преобладаващата част от статуите лежат незавършени в каменоломните или в долния край на древния път. Някои от тях са застинали в дълбините на кратера Рано Рараку, някои са зад билото на вулкана и сякаш се отправят към океана. Всичко сякаш е спряло в един момент, обхванато от вихъра на неизвестен катаклизъм. Защо скулптурите внезапно са преустановили своята работа? Всичко е оставено на мястото си - и каменните брадви, и незавършените статуи, и каменните гиганти, застинали сякаш в своето движение - сякаш хората просто за минутка са изоставили своята дейност, но така и не са могли да се завърнат, за да я продължат. Някои статуи, които преди са били поставени на каменните площадки, са повалени и разбити. Това е валидно и за каменните платформи - аху.
(следва)

Прочети цялата публикация...

Загадките на Великденския остров - I част


Великденският остров е мъничко парче земя на края на света. Всичко, което е свързано с това място, е обвито в тайни. От къде са дошли хората, населяващи острова от незапомнени времена? Как въобще са открили това островче? Кой народ е извял стотиците гигантски каменни статуи? На тези въпроси отговор за сега няма…. Този остров е разположен в източната част на Тихия океан. Има форма на триъгълник със страни 16, 18 и 24 километра. Островът е с вулканичен произход. На него има 70 кратери на угаснали вулкани, като най-големите се намират в ъглите на „триъгълника“. В центъра на острова е пустиня.



Площта на Великденския остров е 165,5 квадратни километра, от които 20 се ползват от островитяните, 40 квадратни километра са на разположение на Националната горска корпорация, а останалата земя принадлежи на Националния парк. Най-високата точка е планината Маунга Теревака, с надморска височина 539 метра. Всъщност, общата височина на планината е над 3500 метра, но 3000 са скрити под водата. Островът се смята за един от най-отдалечените : до крайбрежието на Чили са около 3500 км, а до най-близкия остров - повече от 2000 км. Покрит е с рядка трева и там



Островът наистина е изпълнен със загадки. Навсякъде може да се видят входове в пещери, каменни площадки, алеи с прорязани жлебове, водещи направо в океана, огромни статуи и знаци на камъните.



Една от главните загадки на острова, която не дава покой вече на няколко поколения пътешественици и изследователи, са уникалните каменни статуи – моаи. Това са каменни истукани със съвършено различни размери - от 3 до 21 метра. Средно теглото на една статуя е между 10 и 20 тона, но между тях има и истински колоси, с тегло между 40 и 90 тона.

Следва

Прочети цялата публикация...

сряда, 27 юни 2012 г.

Лайм Реджис - плаж от Юрския период

Намира се в английското графство Западен Дорсет, не далеч от селището Лайм Реджис. Естествено, там няма динозаври, но крайбрежни скали съдържат много вкаменелости на древните черупчести мекотели амонити.


Бижутерите използват амонитите за направа на накити, но в Лайм Реджис се смятат за боклук и мнението е, че трябва да бъдат събрани от плажа. Многобройните туристи отлично се справят с ролята на чистачи, приемайки тези вкаменели древни мекотели като сувенири.

В резултат на честите свлачища, се появяват все нови и нови останки от древните обитатели на планетата.


Някои вкаменелости, естествено, не могат да бъдат отнесени от туристите за сувенири, тъй като, заедно с камъните, тежат по няколко стотин килограма.






Възрастта на вкаменелостите се определя на повече от 185 000 000 години.



Турист търсят вкаменелости по крайбрежието….





Прочети цялата публикация...

понеделник, 25 юни 2012 г.

Пагода на една колона - уникален архитектурен паметник в Ханой

Това е най-уникалният(ако може така да се каже) архитектурен паметник на Виетнам от 11 век, построен от дърво , върху колона с диаметър 1,25 метра. С вида си това творение е трябвало да изобразява цвят на лотос – символ на чистотата, издигаща се от море от тъга….

Тази пагода се намира в Ханой и е известна като Чуа Мот Кот. Построена е от император Ли Тхай Тонг, в периода между 1028 и 1054 година. Легендата гласи, че на императора, който си нямал наследник, веднъж се присънила богинята на милосърдието, седяща на цвят от лотос, и му подала едно бебе-момченце. След това императорът се оженил за случайно срещнато младо момиче - селянка , и тя му родила наследник. За да изрази своята благодарност за това събитие, той построил през 1049 година тази Пагода на една колона.

Там денонощно монасите четели молитви за здравето на императора, а на първо и петнадесето число идвал и самият той, за да се помоли. Всъщност, през 1070 година именно той направил надписът върху каменната стела, пазена в пагодата.

150 години след издигането и, тази Пагода на един стълб била реставрирана, обкръжена с ров и били направени извити мостчета, като била направена и Свещена кула. За съжаление на всички ценители на красотата и културата, всичко било почти до основи разрушено в периода на войната.



Сега от комплекса е останала малка, но много символична част: сред езерото с цъфтящи лотоси, върху една единствена колона, стои малка пагода, в която се пази статуята на Куан Ам - великодушната многоръка Богиня на милосърдието. По форма наистина наподобява цвят на лотос, който в будистката религия символизира висшето ниво на разум и божествено просветление.


Съвсем на близо , в района на тази пагода расте не голямо дръвце . Това е свещеното будистко дърво бодхи, което било подарено на Хо Ши Мин през 1958 година от будистите в Индия, по време на гостуването му в тази страна.




Прочети цялата публикация...

събота, 23 юни 2012 г.

Ниос - едно от най-необичайните и най-красиви езера в света

Високопланинското ( 1090 метра надморска височина) езеро Ниос е образувано преди около 400 години от повърхностни и подземни води, които са запълнили кратера , образуван в резултат на хидротермален взрив. Този взрив се е получил при срещата на поток лава с подземни води. Езерото е разположено в северозападната част на Камерун, на склона на планинско образувание, принадлежащо към вулканична верига, простираща се в североизточна посока от Атлантическия океан до планините на Камерун. На голяма дълбочина под планинското образувание е разположена магма, непрекъснато отделяща въглероден диоксид(СО2), който се издига нагоре и се разтваря в подземните води. Проблемът, всъщност, е в това, че вулканът, в кратера на който се намира езерото, спи, но недостатъчно дълбоко… Дълбочината на езеро Ниос е 209 метра, дължината му е 1400 метра, а ширината - 900 метра. В непосредствена близост до езерото има множество източници на газирана вода, съдържаща въглероден диоксид. Северният бряг на езерото представлява естествена преграда(дига) от вулканични скали, с височина до 40 метра. Водата на езерото чрез естествен водопровод на повърхността на тази дига, се стича по склона в малката река Катсина. Прогресиращата корозия на вулканичните скали , които изграждат тялото на дигата, я отслабват , и може да се стигне до разрушението и. Това би предизвикало катастрофални наводнения в прилежащите територии в Камерун и Нигерия, понижаване на нивото на водата в езерото, и до екологична катастрофа. На противоположния склон, в югоизточно направление, на 95 км от езеро Ниос, е разположено друго, сходно с него високопланинско езеро - Моноун, което също е образувано в кратер на вулкан, запълнен с вода, с дълбочина 95 метра. Водата в езерото се характеризира практически с неизменен обем и температура, с висока концентрация на въглероден диоксид . Може би никой и да не би знаел за това езеро, ако през 1986 година на бреговете му не се случила страшна катастрофа, в резултат на която с живота си се простили повече от 1700 души. Хората загинали там, където се намирали - на работа, в училище, в бакалията….. Оказало се че смъртта им е настъпила от задушаване. Очевидци, които оцелели разказали, че малко преди това езерото било сякаш осветено отвътре, раздал се гръм като при буря, а след това се разнесла миризма на развалени яйца. След като се изяснило от учените, че причината за смъртта им е задушаване, учените изчислили, че езерото отделя по 15 тона газ дневно, който не излиза на повърхността, а остава на дъното. Истината е, че той винаги може да се издигне и да предизвика подобна на предишната голяма злополука….

Прочети цялата публикация...

Blog Archive

Statistics

eXTReMe Tracker