ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


петък, 27 април 2012 г.

Кокосовите острови (Килинг)

Всички сме чували за държавите-джуджета. Всъщност Кокосовите острови са една от най-малките страна в Азия. Открити са от английският капитан Килинг през 1609 година.
Географски това даже не е страна, а група от неголеми коралови островчета,разположени в Индийския океан, които на брой са 27. Общата им площ е 14,2 километра, а бреговата линия - 52 километра. Само 3 от островите са обитавани , като населението основно са малайци, които при последното преброяване от 2007 година са били 596 души.
Малайското население се придържа към исляма, и по-точно - към определен клон от него. Освен това са се заселили и малко европейци, които са около 20% от общото население. Официалният език е английски, но основно се говори малайски.
Кокосовите острови са под управлението на Австралия от 1955 година. Официалното знаме на страната е австралийското, а неофициално навсякъде се развява тяхното - зелено платно, украсено с кокосова палма, с полумесец и Южния кръст.
Южният кръст е характерен символ за тези земи. Полумесецът изобразява вярата на малайците, а палмата показва онова, с което местните жители се занимават през по-голямата част от живота си.

Прочети цялата публикация...

четвъртък, 26 април 2012 г.

Сагано - пеещата бамбукова гора

Площта и е 16 квадратни километра и се намира в северозападната част на Киото, Япония. Тя е една от най-красивите природни забележителности на тази страна и не само заради красотата си, а и за удивителния звук на вятъра, преминаващ между дебелите и гъсти бамбукови дървета.

Звукът на вятъра в бамбуковата гора Сагано е удивителен и уникален, и хората по цял свят го асоциират с Япония. Още през 1870 година, когато Едисон търсел хубав бамбук като материал за своите лампи, губернаторът на Киото му препоръчал две места, от където може да се снабди, като едното било Сагано. Но Едисон избрал друго място.
До бамбуковата гора се стига за 30 минути с влак от Киото.

Прочети цялата публикация...

сряда, 25 април 2012 г.

Аогашима –островът, на който живеят двестатина човека…

Аогашима e остров във Филипинско море и има вулканичен произход . Това е най-изолираният и населен остров на архипелаг Ицу. Там се намира и едноименното село Агошима. Затоплян от течението Куросио, островът е с по-топъл и мек климат, отколкото основната част на Япония.

Островът е заселен от преди много векове, но е трудно да се каже, от кога точно. Последното силно изригване на вулкана е станало в края на 18 век, вследствие на което са загинали стотици негови жители. Само 50 години след него на острова отново са се върнали хора, потомците живеят там и до сега.
Дължината на острова е 3,5 километра, а ширината му – 2,5 километра. Той се е оформил от изригването най-малко на четири подводни вулкана, а самото селище е заобиколено от множество скали от вулканична магма.
Всъщност Агошима е сложен вулкан , състоящ се от редица вътрешни и външни кратери. Най-високата точка на острова е Отонбу , с височина 432 метра.
Местните жители осигуряват препитанието си чрез риболов и селско стопанство. Доходи също носят малобройните туристи и любители на подводния риболов. Всъщност Аогашима е субтропически рай с умерен и влажен климат и топли води.
Поради отсъствието на естествени пристанища и силни потоци, Аогашима винаги е бил трудно достъпен. Съществува само един пристан за съдове с водоизместимост до 500 тона, но той е непригоден за акостиране в лошо време или когато има голямо вълнение.
Населението на този необичаен остров е малобройно - малко повече от 200 човека. Всъщност, през 2009 година е бил регистриран 205-ия жител и затова там има само едно училище за деца до 14 години.
На острова има много вулканични хълмове с горещи потоци от пара, върху които местните жители добиват сол, богата на калций, изпарявайки морска вода. Тази солта е един от най-популярните сувенири на Агошима.
Най-голямата забележителност на този остров е действащ вулкан, който от време на време на два мира на местните жители.

Прочети цялата публикация...

неделя, 22 април 2012 г.

Градът, висящ над пропастта

Йеменският град Ал Хаджара е разположен в планините Хараз. Известен е от древността, но по нещо все-пак напомня и съвременните мегаполиси. Кафявите му строежи с плоски покриви, рисковано балансиращи на планинските върхове, определено напомнят за небостъргачи. Много от домовете са украсени със сложни фризове и релефи, типични за този регион. Отдалечеността от другите населени места , тесните улички и гъсто застроените сгради, определено способстват за сплотяване на жителите, които не рядко в отдалечените епохи са позволявали на агресорите да влязат в града им, но не са им оставяли дори и надежда да се измъкнат от там….
Сега в този град, когото някои наричат и Ал Хаджерах, с дружелюбна усмивка посрещат туристите, решили да преодолеят трудния, почти 40-километров маршрут от столицата Сана, в посока североизток. Наименованието на града произлиза от арабското „хаджар“, означаващо Ккамък“. Той е построен от камък на високите , стръмни скали. Освен това жителите на планинския район Хараз се славят и със своето танцово изкуство.
Планините Хараз са великолепно място за пешеходен туризъм, но е по-добре да се обикалят с местен гид, който може да се разбере с жителите на многобройните селца и да разкаже за историята и културата на страната. Климатът на столицата Сана се счита за умерен, но в Ал Хаджара разликата в температурите е много значителна: от 30-градусова горещина денем, до нулева температура през нощта.
Уличките в града са много тесни.
В планинските райони на запад в страната пада най-голямото количество дъжд, и затова е развито селското стопанство. Теренът е терасиран и там се отглеждат сорго и памук, а и се засаждат плодове - преди всички мангрови дървета. Не са малко хората, които са имали възможността да пробват експортния продукт на тази страна - „мокко“. Йеменското кафе се произвежда по традиционни, проверени с времето технологии от старинни сортове кафе „арабика“‘, които се отглеждат само по тези места.
В центъра на планинската система, на височина 2000 метра над морското ниво, се намира обширно плато. Дъждовете там са по-малко, но са достатъчни за отглеждане на добри реколти от пшеница и ечемик. За поливане на посевите се запасяват с дъждовна вода, тъй като в Йемен няма истински реки. Има само т. нар. „вади“ - долини, напълнени с вода, които през лятната жега пресъхват.
Зданията в Йемен, в зависимост от района, се строят предимно от тухли( на север и засушливия изток), или от камък(на запад и в централната високопланинска част). Предмет на особена гордост са такива домове, на стените на които калиграфски е запечатан целия процес на строителството. Правят впечатление прозорците, декорирани с флорални мотиви, финикови палми, точки и извити листа. Различие между регионите съществува, но всички сгради се отличават с уникален, присъщ само на Йемен стил.
Отличителна особеност на Йемен е издигането на сгради на планински върхове, като например резиденцията на Имама във Вади-Дхар, недалеч от Сана.
Сана – къща в традиционен стил

Прочети цялата публикация...

събота, 21 април 2012 г.

Алхамбра – земният рай

Ако произведенията на арабската архитектура поразяват със своята монументалност, то красотата на Алхамбра се крие в детайлите. Това не е просто дворец, а монументален архитектурен комплекс, поразяващ със своята красота и великолепие.

Това е най-великият паметник на арабското строително изкуство и се е появил благодарение на маврите-мюсулмани, под господството и влиянието на които Испания се е наричала в продължение на няколко века. В залеза на своето могъщество маврите решили да създадат върху земите на покорена Гранада малък рай - дворецът-крепост Алхамбра.
В превод от арабски „алхамбра“ означава „червена“ - възможно е названието да е дошло от цвета на тухлите, с които е облицована стената на замъка, но има и по-интересна версия за названието на мавританския архитектурен комплекс: арабските историци смятат, че строителството е ставало нощем, на светлината на факли, а такова осветление придава на стените червеникав оттенък - от там, вероятно, е произлязло названието „Алхамбра“.
Алхамбра се намира в горната част на долина Ассабика, на юго-източната граница на Гранада. Както в другите мавритански дворци, в Алхамбра всички съкровища са скрити вътре, зад нищо не показващите, и даже неугледни стени - фасадата на нейното здание с нищо не е украсена.
Алхамбра представлява обширен комплекс от дворчета с градинки, където ромолят фонтани и в басейните пляскат риби. Всяко дворче е украсено с аркада, зад която се скриват богато украсени вътрешни помещения – спални, зали за пиршества и прием на посланици.Названията на дворчетата говорят сами по себе си. Например ако влизате в дворче, украсено с вечнозелени тревни килими от нискостеблени насаждения и перголи, покрити с мирта, Вие, разбира се, влизате „Миртовото дворче“. Вътрешният двор с фонтана, около който са застинали 12 каменни лъва, логично носи наименованието „Дворчето на лъвовете“ и още едно дворче, с две огромни бели мраморни плочи на пода , нарече“Залата на двете сестри“…
Този архитектурен ансамбъл всъщност е град на територията на Гранада. В подножието на високите стени и градини са издигнати павилиони, джамии, дворцов ансамбъл, алкасаба (крепост), а също и неголяма медина (градче).
За официални церемонии и придворни тържества там е била създадена специална „Камара за посланици“, високият купол на която е украсен със звездни модели.
Особеност на Алхамбра , както и на другите мавритански дворци, се явява резбата върху мазилката, в която арабските майстори са изсекли ажурен орнамент под формата на безкрайно повтаряща се плетеница.
Поразяват със своя разкош арките, разположени абсолютно симетрично и с нещо наподобяват гигантски сталактити.
Много важна роля в планирането на Алхамбра играе водата, която била голям лукс за маврите - жители на знойната и засушлива пустиня. В Алхамбра водата трябвало да създава прохлада и да е наслаждение на слуха със своето ромолене. Именно затова водата в Алхамбра се прелива в пръскащи фонтани, пени се в каскади и стремително бяга в канали, изпълва езера и водоеми, а наоколо цъфтят кипариси и портокали, радват окото цветни лехи - и всичко това - на фона на заснежени планински върхове на Сиера Невада и нежно-синьото небе. Правоъгълните водоеми , отразявайки ярката синева на испанското небе, оптично разширяват пространството и създават усещане за простор. Мавританските майстори се опитали да изградят своего рода рай на земята, тъй като в Корана раят е подробно описан като пищна градина , изобилстваща от водни потоци.
Някога в подножието на Алхамбра шумяла зелена гора, на фона на която архитектурния комплекс се откроявал със своите ярки цветове , и заради това мавританските поети в своите произведения пишели за „перла в изумруди“. Времето не е могло толкова позитивно да повлияе на комплекса, за да престане той да бъде един от най-добрите нетипични образци на архитектурата на Мавритания в Европа.
След няколко века в състояние на запустяване, комплексът бил повторно „открит“ през XIX век от европейски учени и пътешественици, заели се с неговата реконструкция. От 1984 година Алхамбра е част от Световното наследство на ЮНЕСКО.

Прочети цялата публикация...

Statistics

eXTReMe Tracker