Олимпийският стадион „Птиче гнездо” в Пекин

Строителството на Пекинския национален стадион Наячао –„Птиче гнездо” (Bird’s Nest) е продължило около шест години( започнат е през 2003 година) и през този период са били похарчени повече от 423 млн долара, а най-известните архитектурни бюра са участвали в конкурса за проект на това съоръжение.







Това е проект на известните швейцарски архитекти Жак Херцог и Пиер де Мерон, които много удачно са вплели традициите на изтока, неговата хармония и красота, в грандиозно многопрофилно спортно съоръжение.
Koрпусът ба стадиона, обвит в здрави и извити металически прътимаистина напомня гнездо, в което ще има и окрилени, и оперяващи се, и познали вкуса на победите и пораженияъа. Гнездото е символ на спокойствието, уюта и новия живот.




Светлинният дизайн на главния Олимпийски стадион включва 258 хиляди светодиодни лампи в бял, янтарен и червен цвят, които опасват външмоя периметър. Бил е предназначен за 91 хиляди души, но след приключване на О;омпиадата местата са били намалени до 85 хиляди. Разметите му са 320 ба 297 метра и има височина 69 метра, аплощта ми е 258000 квадратни метра.



При строителството му не е бил използван нито един вертикален стълб, а това е наложили използването на хиляди единици съвременна строителна техника и 36 км стоманена арматура, с общо тегло 45 хиляди тона. Макар на пръв поглед структурата на съоръжението да изглежда проста, наложило се е прилагане на най-съвременни строителни технологии и програмно обезпечаване . Моделът изцяло е бил разработен с помощта на параметричесно проектиране, което е позволило да бъде създадено практически вечно съоръжение.



Горната част на стадиона образува навес над трибуните и е покрита с иновационен материал - етилен тетрафлуоретилен. Това е прозрачен филм – мембрана. Устойчив към проникването на влага, който пропуска и достатъчно количество светлина. Долната част на навеса е от поитетрафлуоретилен - това е вече полупрозрачна структура, явяваща се част от акустичния под, и прилепваща към страничните стени на вътрешния пръстен. Пространствата между прътовете също са запълнени с „възглавнички” от политетрафлуоретилен, и по такъв начин се получава абсолютно непромокаема и мепродугваема конструкция. Самата „чаша” е разделена на 8 структурни зони, всяка от които стабилизира останалите.



Стадионът с право може да се счита едно от най-известните архитектурни съоръжения на XXI век.
По материали на en.wikipedia.org

Прочети цялата публикация...

Удивителните животни на Австралия

Австралия привлича туристи не само с мекия си климат, но и с удивителните си животни: посум (не опосум), кенгуру, коала, птицечовка, ехидна, вомбат , птица ему... А кенгуруто и емуто присъстват дори на герба и!

Прочети цялата публикация...

Тунелът на любовта в град Клеван

Недалече от украинския областен център Ровно има едно градче - Клеван, в което се намира едно от най-романтичните места в света, наречено „Тунелът на любовта”.



Когато времето е топло и листата на дърветата са пораснали напълно, зелената премяна на посадените едно до дтуго дървета образуват приказен тунел с дължина около километър покрай участък от железопътната линия. Влюбените си пожелават там желания и се целуват. Ако любовта е искрена, всичко, което са си пожелали, задължително ще се сбъдне!... Това е едно поптресаващо красиво място!!!

Прочети цялата публикация...

Потресаващото езеро на медузите

Езерото на медузите се намира на един от островите Палау в Тихия океан. Със съседната лагуна го съединяват само няколко подземни канала.

Но и това се е оказало достатъчно, за да се населят там медузи, които са съвсем безопастни за човека. Размерите на езерото са 460 на 160 метра, а дълбочината му достига до 50 метра. Образувало се е преди около 12000 години. В долните слоеве на езерото има голяма концентрация на амоняк и фосфати, което е потенциално опасно за хората - на дълбочина повече от 15 метра може да се получи отравяне през кожата. Това е причината, гмуркането с акваланги да бъде забранено. Разделението на слоевете е постоянно и те не се смесват




























по материали на nevsedoma.com.ua

Прочети цялата публикация...

Кунгурската ледена пещера - красота и величие

Намира се на десния бряг на река Силва, в Ледната планина, в североизточната околност на грас Кунгур. Това е най-голямата гипсова пещера в Урал - седмата по дължина в света сред гипсовите пещери, но първата сред тях по красота. Дължината и е 5600 метра и има 60 езера с изумително чиста вода. Магията на подземните езера и съставните, по-малки пещери, застиналата поезия от лед и камъни, пренасят посетителите във фантастичния свят на древността.
Заледяването на пещерите било максимално през 18 век и сега има многогодишен лед в някои от тях. Състоянието на ледовете в пещерите зависи от температурния режим, създаван от естествената вентилация. Колкото е по-ниска температурата навън, толкова повече пещерите се „запасяват” със студ.
Според определението на учените, възрастта на пещерата е 10-12 хиляди години.

Прочети цялата публикация...

Хакасия – перлата на Сибир

Хакасия е република, разполагаща се в югозападната част на Източен Сибир. Там природата е удивително разнообразна — може да се видят и ливади, и тайгата, и планини. Освен това хакаската земя е богата на история и културни традиции. Затова е известна със своето културно – историческо наследство, а в частност - с историческите си паметници, във връзка с които често е наричана „музей под открито небе”. Гробници, погребения, руини, скални рисунки, светилища - всичко това е Хакасия...

Прочети цялата публикация...

Хуаншан - свещената планина на Китай

Планината Хуаншан е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното природно наследство като обект с изключителна природна красота и местообитание на редки растителни и животински видове.



Хуаншан съществува от преди 100 милиона години, което ще рече, от мезозойската ера.В четвъртичния период ландшафтът бил променен под действието на ледници, оставили след себе си скали с различна форма.



Накога се е наричала Черната планина, а съвременното си наименование - Жълтата река е получил благодарение на поета Ли Бо през 747 година. Височината на 77 върхове в този хребет е над 1000 метра. Трите най-високи връха са: Връх на Лотоса (Лян Хуа Фен, 1864 м), Връх на Светлината(Гуанминдин - 1840 м) и Връх Небесна столица (Тяндуфен, 1829 м)



Облаците нерядко се оказват по-ниско от върховете, и това създава светлинни ефекти, например „Светлината на Буда”, или глория (кръгова дъга) и „Облачно море”. В подножието на „Върха на пурпурната скала” има термален източник с температура 45 градуса.



Всичко това сега е на разположение на туристите, за които има построени заедения - всевъзможни категории, туристически пътеки , площадки за наблюдение и какво ли не още.

Прочети цялата публикация...

Удивителното село Монсанто в Португалия

Очарователното село Монсанто е разположено на склона на планина в Португалия. Там къщичките са притиснати между гигантски камъни и малки улички, изсечени в скалите.



Външността на селото не се е променяла от столетие. През 1938 година за Монсанто са гласували като за "най-португалското село в Португалия” на национално съревнование, и от тогава строителните ограничения са дали възможност селото да остане жив музей. Там е трудно да се стигне с обществен транспорт, но атмосферата на селото си заслужава това пътешествие.

Прочети цялата публикация...

Хускар – испанската родина на смърфчетата

Испания вече притежава още една забележителност, която не е зле всеки, който има възможност, да побърза да види. Става дума за селцето, което се нарича Хускар (ударението е на първата сричка) ))) То се намира недалеч от Ронда, в Андалусия, и корпорация Sony е избрала измежду 200 населени пункта, претендиращи за родина на фантастичните джуджета - смърфчетата.



Именно Хускар най-много от всички напомня за родината на смърфчетата, според продуцента на филма The Smurfs 3D .


Около 4 хиляди литра боя са използвали 12 местни художници, за да боядисат всичките бели къщи (каквито, между другото, са те в почти всички андалуски села), в светло син цвят.



От Sony са поели ангажимент, да върнат след време първоначалният бял цвят на къщите, след като мине премиерата на анимационния филм.



След пребоядисването на селото, потокът от туристи направо е „скочил”. Сега вече местните жители се чудят, заслужава ли си, да сменят късметлийското, носещо доходи оцветяване, с традиционното бяло...



В селото, чието населението е не повече от 200 души, има малък хотел, който се нарича Bandolero , а преводът му е „разбойник”



Има и няколко неголеми кафенета, които (след смяната на цвета) не може да се оплачат от липсата на клиенти.





Селото е станало известно толкова бързо, че населението му даже не е имало време да се подготви за стоварилата му се слава - там просто няма начин да се купят сувенири., макар че фантастичните сини човечета да се виждат навсякъде.
Пътят до Хускара представлява тясна асфалтова серпентина. За да се разминат две коли, едната трябва почти да се „залепи” към скалата, за да може да премине другата. Независимо от сложния маршрут, всички свободни места по улиците на селцето са заети от автомобилите на гостите.

Прочети цялата публикация...