Олимпийският стадион „Птиче гнездо” в Пекин

Строителството на Пекинския национален стадион Наячао –„Птиче гнездо” (Bird’s Nest) е продължило около шест години( започнат е през 2003 година) и през този период са били похарчени повече от 423 млн долара, а най-известните архитектурни бюра са участвали в конкурса за проект на това съоръжение.







Това е проект на известните швейцарски архитекти Жак Херцог и Пиер де Мерон, които много удачно са вплели традициите на изтока, неговата хармония и красота, в грандиозно многопрофилно спортно съоръжение.
Koрпусът ба стадиона, обвит в здрави и извити металически прътимаистина напомня гнездо, в което ще има и окрилени, и оперяващи се, и познали вкуса на победите и пораженияъа. Гнездото е символ на спокойствието, уюта и новия живот.




Светлинният дизайн на главния Олимпийски стадион включва 258 хиляди светодиодни лампи в бял, янтарен и червен цвят, които опасват външмоя периметър. Бил е предназначен за 91 хиляди души, но след приключване на О;омпиадата местата са били намалени до 85 хиляди. Разметите му са 320 ба 297 метра и има височина 69 метра, аплощта ми е 258000 квадратни метра.



При строителството му не е бил използван нито един вертикален стълб, а това е наложили използването на хиляди единици съвременна строителна техника и 36 км стоманена арматура, с общо тегло 45 хиляди тона. Макар на пръв поглед структурата на съоръжението да изглежда проста, наложило се е прилагане на най-съвременни строителни технологии и програмно обезпечаване . Моделът изцяло е бил разработен с помощта на параметричесно проектиране, което е позволило да бъде създадено практически вечно съоръжение.



Горната част на стадиона образува навес над трибуните и е покрита с иновационен материал - етилен тетрафлуоретилен. Това е прозрачен филм – мембрана. Устойчив към проникването на влага, който пропуска и достатъчно количество светлина. Долната част на навеса е от поитетрафлуоретилен - това е вече полупрозрачна структура, явяваща се част от акустичния под, и прилепваща към страничните стени на вътрешния пръстен. Пространствата между прътовете също са запълнени с „възглавнички” от политетрафлуоретилен, и по такъв начин се получава абсолютно непромокаема и мепродугваема конструкция. Самата „чаша” е разделена на 8 структурни зони, всяка от които стабилизира останалите.



Стадионът с право може да се счита едно от най-известните архитектурни съоръжения на XXI век.
По материали на en.wikipedia.org