ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


неделя, 14 август 2011 г.

Вулканите на остров Тенерифе


Остров Тенерифе е най-големият от островите на Канарския архипелаг, възникнал преди около 20 милиона години, издигайки се след серия подводни изригвания. Архипелагът влиза в групата на вулканичните острови, за едно с Азорските острови, островите Зелени нос и Мадейра. Най-големият вулкан на Тенерифе и на целия архипелаг е вулкан Тейде (3718 м), и това е най-високият връх в Испания. Той се намира в самия център на острова и се вижда от почти всяка точка. През зимата върхът на вулкана обикновено е покрит със сняг и от векове се оказва ориентир за мореплавателите.
Статистика за наблюдението на изригванията на острова се води от 1492 година, когато Христофор Колумб от съседния остров Ла Гомера е наблюдавал и описал най-силното изригване, както тогава му се е сторило, изригване на вулкана Тейде. Всъщност изригването е било на намиращия се само на няколко километра от него по-нисък вулкан Пико Вехо.

От тогава статистиката е неумолима силни изригвания на острова стават на всеки сто години и грешката никога не е надвишавала 5 години. Последните няколко изригвания са станали в периода 1907 – 1909 година. Затова сега жителите на Тенерифе с тревога очакват следващия катаклизъм.

Поради своите химични и геологически особености, лавата на вулканите на Тенерифе не може да развива голяма скорост - не превишава 5 км в час. Затова потокът от лава никога не е бил причина за гибел на хора. Основен поразяващ фактор при изригванията е пропластическата вълна, състояща се от нажежени отровни вулканични газове и пепел. Тя може да се движи със скорост от няколко стотин километра в час, и никой не може да се спаси от нея с бягство.Именно такава вълна е убила жителите на градовете Помпей и Херкулан по време на знаменитото изригване на вулкана Везувий през 79 година пр. н. е.

В интерес на истината Тенерифе знае и случаи, когато вулканичната лава е погребвала села и даже цели градове. Така напримет през 16 век тя напълно е заляла градът-пристанище Гарачико, който се намирал на северното крайбрежие на острова. Жителите успели да избягат. По-късно градът бил построен отново, но повече никога не станал пристанище. Застиналите потоци лава направили залива непригоден за акустиране на плавателни съдове.


През 1909 година серия от изригвания на острова завършили с пробуждането на съвършено нов вулкан. Това била неголяма планина, която даже си нямала и име, която по-рано не била изригвала и даже не била смятала за вулкан. Намирала се в близост до градчето Сантяго дел Тейде , в северозападната част на острова. Още в началото на изригването тя се взривила и от нея на практика не останало нищо. Потоците от лава пълзяли към селото и горели лозята. Тогава, съгласно местното предание, от църквата излязал свещеник , паднал на колене и започнал да се моли за спасение. Лавата спряла почти пред краката му. И сега, когато се пътува с кола, застиналите потоци лава изглеждат така, сякаш катастрофата е станала преди дни. Там и до сега няма растителност, а на мястото на вулкана се е образувала голяма дупка.

Трудно се получава разрешение от местните власти за изкачване на най-високата част на вулкана Тейде, но пък кратера на другия вулкан , с височина 2700 метра може да бъде посетен.

Кратерът на Тейде представлява почти кръгла котловина с диаметър над 10 км и се намира в центъра на националния парк, който е бил основан още през 1954 година. На територията на парка може да се попадне с автомобил, по път, който са прокарали изпратените от диктатора Франко комунисти.

От северната страна пътят се изкачва към кратера през удивителната по своята красота и разнообразие природа на долина Оротава, пресичайки 4 климатични пояса. Там расте канарската ела, която е местен ендемит. Тя е доста по-ниска от тази, която е разпространена в северните ширини, но има много дълги иглички и огромни шишарки, почти колкото главата на бебе. Елховите шишарки са много малко, а падайки от дървото, те пропадат дълбоко между камъните.


Животинският свят в Националния парк е представен от диви зайци, таралежи, мишки и земеровки, а също и от няколко вида птици. На Канарските острови няма едри животни и хищници и най-голямото животно, което е обект на лов, това е заека.

Вулканите Тейде и Пико Вехо са на няколко километра един от друг, като последния има кратер-паразит, разположен не на върха, както е обикновено, а в средата на склона и приличащ на пробит цирей, което е доста рядко явление. Кратерът се е образувал през 1907 година и от него са се излели по склона и са застинали потоци черна лава. Смята се, че колкото по-тъмен е цвета на лавата, толкова тя е „по-млада”.

Визитна картичка на кратера са така наречените „лунни пейзажи”. Това са поля с лавовои остатъци , полузасипани с разноцветен вулканичен пясък. Има и съвсем равни участъци. Гидове твърдят, че точно там е сниман филма „Междузвездни войни”.

Наоколо като часови се извисяват разноцветни вулканични скали. Когато човек ги погледне, изведнъж му минава през ум, че тези исполини са стояли там от преди милиони години. Над тях се синее небето, планинския вятър къса рехавите облаци и създава редки оптически ефекти.


Тези места са били много обичани от Тур Хейердал, който е прекарал края на живота си на остров Тенерифе. На гости му е идвал Юрий Сенкевич и заедно са правели наблюдения на кратера. Някои уфолози считат, че на него се падат повече от половината документално фиксирани срещи с НЛО. Мястото е величествено и прави силно впечатление, а местните планини са Мека на вулканолозите от цяла Европа.

Когато човек се спуска по планинската серпентина и пред него е синия океан, а зад гъба му – застиналите вулкани, неволно го обхваща тъга и си дава сметка, че някога пак ще се върне....


Statistics

eXTReMe Tracker