ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


четвъртък, 15 април 2010 г.

Островът на лотофагите - Джерба

Според преданието нимфата Калипсо
седем години
задържала Одисей на острова
по всякакъв начин.
Там живеели и лотофагите – „ядящите лотос” и всеки, който хапнел от него, забравял да си тръгне ...






Островът е разположен в южната част на Тунис, в полупустинна зона и заема 538 кв. км, а неговата брегова линия е с дължина 120 километра.


Той е истински оазис с очарователен ланшафт, плаващ в изумрудените води на Средиземно море.


Остров Джерба се слави не само с великолепните си плажове със ситен пясък и съвременните си хотели, но и с изумително топлия си климат и най- чистата морска вода.


Има много и красиви хотели, които предлагат всички условия за почивка.


Главният град на острова е едновременно и пристанише. Нарича се Хмут-Сук и това буквално се превежда като „търговски квартал”.
Населението му е повече от 24 хиляди жители.Това е единственото населено място от градски тип и в близост до него се намира и летището на острова.


Старият град, Медина, е истински лабиринт от тесни улички с търговски галерии и ханове.


В града се намират три джамии, отнасящи се до различни култури .


Там е разположена крепостта Борж Гази Мустафа, а в сграда, постоена през ХІІ век, се намира музей на народното изкуство. В околностите на Хумт –Сука се намира известната джамия Абу Месвер.
На Джерба се намира и най-древната синагога Гриба, възрастта на която се изчислява на почти 26 столетия.


Пейзажите на острова са необикновено красиви. Там растат палми, маслини, смокини и овощни дървета.


По крайбрежието може да се видят многочислени стада марабу.Близо до Мидун, главния град на източната част на острова, се намира заблатена месност, където по време на морските отливи долитат фламинго, бели чапли, чайки .
На острова се намира и най-големия в средиземноморието резерват за крокодили. Над водоемите са построени мостчета и посетителите спокойно може да наблюдават зябатите влечуги . Всичко казано до тук се отнася за претъпканото крайбрежие на острова- курорт Джерба, където фериботи от Тунис ежедневно докарват хиляди туристи, има съсвсем друг свят. В гъсталака на палмовите градини , навътре в острова, са скриват селцата на коренното население на Джерба - берберите. Наименованието на този народ произлиза от латинската дума „варвари”. Така римляните наричали хората, чужди на цивилизацията.


Много бербери и до сега живеят в пешери, пасат стада от мършави кози и овни, събират оскъдната реколта от ечемик и леща. Този патриархален начин на живот ги сродява с „ядящите лотос”, далечни на цивилизацията, по представите на гърците. Те нямали нити градове, нито дворци и пазари.
Но какви са били „сладко-медените цветчета” на островитяните? Египтяните първи започнали да използват лотос в храната , а в Гърция били чули за това. От семената на лотоса египтяните правели брашно, а опияняващия екстракт от листенцата на цвета , добавяли във виното.


Но самият лотос не е сладък, а и как биха могли да оцелеят тези влаголюбиви цветчета на сухата земя на Магриб?
А това, което е в изобилие на Джебра , са бодливите храсти на хинапа.


През есента те се покриват с ярки сладки плодове, които са голяма вкусотия за децата, а целителите приготвят от тях обезболяващи. Освен това хинапа се нарича и лотосово дърво или африкански лотос. Така че това растение е много подходящо за ролята, която му предписват. Има предположение, че трънения венец на Иисус е бил направен от неговите бодливи клони.




Blog Archive

Statistics

eXTReMe Tracker