Разходка по Фарьорските острови

Това е група от 18 острова в центъра на Северноатлантическия океан, на северозапад от Шотландия и на средата на пътя между Ирландия и Норвегия. Населението на островите е около 50 хиляди души, със собствена култура и език. Фарьорските острови са безспорно красива територия , с множество зелени живописни пейзажи. Те са малко защитени от ветровете и се намират във властта на скалистите планини, вертикалните морски скали и зелените долини. През лятото климатът е най-благоприятен за туризъм и това е най-подходящото време за посещения.

На Фарьорските острови има повече от 100 села и населени места, като почти всички са разположени в непосредствена близост до океана. Ако човек отиде там за пръв път, може да му се стори че всичките са еднакви: сградите са оцветени в ярки цветове или в традиционния черен, а покривите много често са направени от торф. Зданията са направени близко едно до друго, което е особено удачно от гледна точка на енергоспестяването. Характерна картина за островите са пасящите по поляните овце . Вторият по големина град е Клаксвик, в залива на който е разположен съвременния риболовен флот.

Историята на островите датира някъде от 6 век, но големите селища там са се появили доста по-късно. Например столицата Торсхавн е била основана едва през 1900 година и е имал само 100 жители, докато в наши дни броят им е 20000. Традиционните селища са и сега са до известна степен самостоятелни, а по-рано са били напълно независими. Когато през 1872 година започнал разцвета на рибната промишленост, било поставено началото на края на традиционния начин на живот в неголемите населени места, тъй като риболовът изместил до голяма степен селското стопанство, а хората започнали да се преместват в големите градове, в търсене на по-изгодна работа.

Основното средство за препитание на островите е риболовът, който съставлява 80 процента от изнасяните стоки. Туризмът е вторият начин за препитание, следван от овцевъдството и преработката на вълна.

Eidi е второто по големина селище, разположено в северозападната част от островите, на остров Ейстурой.

Поркери е село на свероизток, заселено още от 14 век. Сега в него живеят малко над 350 души.

Фуннингур е разположен на северозападното крайбрежие на Ейстурой и е с население примерно от 70 човека. Компактната група от здания е разположена около неголям, живописен залив.

Боур — малкото село с великолепен изглед към скалистите островчета и морето.

Торсхавн е столица и и най-големия град на Фарьорските острови. Градът много бързо расте от началото на 20 век и е безспорен административен, икономически и културен център на островите.

Гьогв е село, разположено на североизточната страна на остров Ейстурой, на 63 километра на север от столицата. Името си то носи в чест на пролома, до който се намира.

Киркюбур — едно от най-красивите и важни в исторически план селища.

Вагур (в превод - залив), е важно пристанище, основано през 14 век.

Най-уютното населено място на Фарьорските острови е град Сандавагур, а преводът на неговото название е „пясъчен ручей“.