Планината на пеещите скали

В Астраханска област, не далече от известното солено езеро Баскунчак, се намира още една забележителност - планината Болшое Богдо.

Това е единствената истинска планина в Прикаспийската низина. Подножието на Богдо е на 20 метра под морското ниво, а върхът и е примерно на 150 метра над него. Интересното е, че с всяка изминала година планината става все по-висока, което се дължи на соления купол, който се намира в нея и който всяка година нараства примерно с 1 мм. Височината на Болшое Богдо е 149,6 метра над морското ниво, а над обкръжаващата местност е по-голяма. Планината има развити надземни и подземни форми на карстов релеф: зали, пещери, фунии, отвори. До момента в околността и и около езеро Баскунчак са известни над 30 пещери, като най-голямата от тях достига 1,5 километра. В скалите на планината се виждат вкаменели останки от периода на триас на животни от преди 200-250 милиона години, и с право може да се каже, че това прави Болшое Богдо рай за геолозите. Освен това тази планина е единственото място в Европа, където триасовите утаечни скали , богати на скелетни останки, излизат на повърхността.

Тази планина е необичайна и по своята окраска - от едната страна има червеникав оттенък. Това се обяснява с голямата концентрация на различни метали. Същестува и легенда, във връзка с този необичаен цвят на планината, според която Богдо преди била на брега на река Урал, но двама свети калмици решили да я преместят някъде по бреговете на Волга. След дълго време на пост и молитва, те взели планината на рамената си и я понесли по безкрайните знойни степи, но единият от тях паднал в момента, в който видял прекрасна местна жителка и в главата му се появили греховни мисли. Планината го затиснала и се оцветила от кръвта му, и до сега от едната страна продължава да бъде червеникава…

Богдо при монголите и калмиците означава нещо възвишено и величествено. Местното население вярва, че планината Болшое Богдо е осветена от Далай-Лама и идват да и се поклонят. Според друга легенда планината се е образувала от свещен камък, който бил донесен от калмици- пилигрими от планината Тян-Шан.

Подножието на планината е скрито от шлейф от сипей, образували се в процеса на атмосферното въздействие. По скалистите сипеи на югозападните и склонове може да се видят скали с интересна форма, получена от атмосферните въздействия върху пясъчника и други скали от времето на палеозоя. Съществуването на недълбоки пещери, каменни ниши и стълбове, корнизи и многобройни вдлъбнатини, наподобяващо гигантски клетки, са направили планината звучаща. Явлението се обяснява с колебанията на въздуха между каменните стълбове и течението между свързаните помежду си пещери. Затова сред народа югозападния склон на планината е наречен „Пеещите скали“.