Загадките на Великденския остров - I I част

Статуите имат изключително странен вид - главите им са много големи , с дълги уши и тежки, изпъкнали бради. Някои от тях имат „шапки“ от червен камък. На кое човешко племе са принадлежали тези, чийто портрети са останали на острова във вид на моаи? Носовете им са заострени и приповдигнати, устните им са тънки, сякаш разтегнати в гримаса на насмешка и презрение; челата им са високи, а вдлъбнатините под челата - дълбоки - кои, в същност , са те?

На някои статуи има изсечени върху камъка огърлици или татуировки, направени с резец. На лицето на един от каменните гиганти са изсечени дупчици. Може би в древни времена живеещите на истрова мъдреци , изучаващи движението на небесните светила, еа татуирали върху лицето си звездната карта? Очите ин гледат към небето - такова, каквото е било и тогава, когато доплувалите от зад хоризонта са намерили нова родина?

В старо време островитяните били убедени, че моаи охраняват земите им и тях, самите, от зли духове. Всички съществуващи моаи са обърнати с лице към острова. Неразбираеми, както и времето, те са потънали в мълчание. Това са тайнствените символи на една отминала цивилизация. Известно е, че скулптурите са били изсичани в един от крайщата на острова от вулканична лава, а след това готовите фигури били пренасяни по 3 главни пътища до мястото на церемониалните постаменти - аху, разпръснати по бреговата линия.Дължината на най-голямото, сега разрушено аху била 160 метра, а на неговата централна платформа с дължина 45 метра, били разположени 15 статуи.

Преобладаващата част от статуите лежат незавършени в каменоломните или в долния край на древния път. Някои от тях са застинали в дълбините на кратера Рано Рараку, някои са зад билото на вулкана и сякаш се отправят към океана. Всичко сякаш е спряло в един момент, обхванато от вихъра на неизвестен катаклизъм. Защо скулптурите внезапно са преустановили своята работа? Всичко е оставено на мястото си - и каменните брадви, и незавършените статуи, и каменните гиганти, застинали сякаш в своето движение - сякаш хората просто за минутка са изоставили своята дейност, но така и не са могли да се завърнат, за да я продължат. Някои статуи, които преди са били поставени на каменните площадки, са повалени и разбити. Това е валидно и за каменните платформи - аху.
(следва)