Алхамбра – земният рай

Ако произведенията на арабската архитектура поразяват със своята монументалност, то красотата на Алхамбра се крие в детайлите. Това не е просто дворец, а монументален архитектурен комплекс, поразяващ със своята красота и великолепие.

Това е най-великият паметник на арабското строително изкуство и се е появил благодарение на маврите-мюсулмани, под господството и влиянието на които Испания се е наричала в продължение на няколко века. В залеза на своето могъщество маврите решили да създадат върху земите на покорена Гранада малък рай - дворецът-крепост Алхамбра.

В превод от арабски „алхамбра“ означава „червена“ - възможно е названието да е дошло от цвета на тухлите, с които е облицована стената на замъка, но има и по-интересна версия за названието на мавританския архитектурен комплекс: арабските историци смятат, че строителството е ставало нощем, на светлината на факли, а такова осветление придава на стените червеникав оттенък - от там, вероятно, е произлязло названието „Алхамбра“.

Алхамбра се намира в горната част на долина Ассабика, на юго-източната граница на Гранада. Както в другите мавритански дворци, в Алхамбра всички съкровища са скрити вътре, зад нищо не показващите, и даже неугледни стени - фасадата на нейното здание с нищо не е украсена.

Алхамбра представлява обширен комплекс от дворчета с градинки, където ромолят фонтани и в басейните пляскат риби. Всяко дворче е украсено с аркада, зад която се скриват богато украсени вътрешни помещения – спални, зали за пиршества и прием на посланици.Названията на дворчетата говорят сами по себе си. Например ако влизате в дворче, украсено с вечнозелени тревни килими от нискостеблени насаждения и перголи, покрити с мирта, Вие, разбира се, влизате „Миртовото дворче“. Вътрешният двор с фонтана, около който са застинали 12 каменни лъва, логично носи наименованието „Дворчето на лъвовете“ и още едно дворче, с две огромни бели мраморни плочи на пода , нарече“Залата на двете сестри“…

Този архитектурен ансамбъл всъщност е град на територията на Гранада. В подножието на високите стени и градини са издигнати павилиони, джамии, дворцов ансамбъл, алкасаба (крепост), а също и неголяма медина (градче).

За официални церемонии и придворни тържества там е била създадена специална „Камара за посланици“, високият купол на която е украсен със звездни модели.

Особеност на Алхамбра , както и на другите мавритански дворци, се явява резбата върху мазилката, в която арабските майстори са изсекли ажурен орнамент под формата на безкрайно повтаряща се плетеница.

Поразяват със своя разкош арките, разположени абсолютно симетрично и с нещо наподобяват гигантски сталактити.

Много важна роля в планирането на Алхамбра играе водата, която била голям лукс за маврите - жители на знойната и засушлива пустиня. В Алхамбра водата трябвало да създава прохлада и да е наслаждение на слуха със своето ромолене. Именно затова водата в Алхамбра се прелива в пръскащи фонтани, пени се в каскади и стремително бяга в канали, изпълва езера и водоеми, а наоколо цъфтят кипариси и портокали, радват окото цветни лехи - и всичко това - на фона на заснежени планински върхове на Сиера Невада и нежно-синьото небе. Правоъгълните водоеми , отразявайки ярката синева на испанското небе, оптично разширяват пространството и създават усещане за простор. Мавританските майстори се опитали да изградят своего рода рай на земята, тъй като в Корана раят е подробно описан като пищна градина , изобилстваща от водни потоци.

Някога в подножието на Алхамбра шумяла зелена гора, на фона на която архитектурния комплекс се откроявал със своите ярки цветове , и заради това мавританските поети в своите произведения пишели за „перла в изумруди“. Времето не е могло толкова позитивно да повлияе на комплекса, за да престане той да бъде един от най-добрите нетипични образци на архитектурата на Мавритания в Европа.

След няколко века в състояние на запустяване, комплексът бил повторно „открит“ през XIX век от европейски учени и пътешественици, заели се с неговата реконструкция. От 1984 година Алхамбра е част от Световното наследство на ЮНЕСКО.