Растат ли краставици по дърветата! Да, и още как, но в Индонезия...

Хайде отново да си поговорим за краставиците- но не за тези, които растат на лехи, а за онези по дърветата. И не на остров Сокотра, а на еди друг остров – Индонезия. Става дума за друг вид краставичено дърво, с латинското наименование Averrhoa bilimbi.
Естествено е, че носи името си от своите плодове, защото плодовете на това красиво дърво наистина приличат на краставици. Но има и още една причина - прилика в приложението - от плодовете на това дърво може да се направи туршия... Ами тези две причини май са достатъчни, за да бъде наречено така...


Популярното название на това дърво е билимби. Може да достигне до 9 метра, но средно видочината му е 4-5 метра. Голяма част от своята красота придобива от листата си - които са разположени в редичка и покриват изцяло клоните, които са отпуснати надолу и се създава впечатление, че растението е изцяло покрито с листа. Листат му нощем се свиват и се създава впечатление на напълно спящо дърво.


Цъфтенето става направо от ствола или по- старите и твърди клони, като цветчетата му са малки, ухайни и имат по 5 венчелистчета. Веднага след прецъфтяване дървото се покрива с малки краставички, с размет от 4 до 10 сантиметра. Ако полода не е дозрял, цвета му ще бъде ярко зелен и хрупкав, а при зрелите плодове вътрешността е сочна и с кисел вкус, поради високо съдържание на витамин С



Билимби се използва както за гарнитура на месо и риба, така също може да се консумира и с боб. От плодовете се правят и разхладителни напитки. Може да се консервира , а в Индонезия го сушат. И как иначе, след като е установено , че плодовете съдържат белтъчини, фосфор, калций, желязо, тиамин, рибофлавин, каротини аскорбинова киселина.
Билимби си е спечлил и слава на лечебно растение. Макар че родината му е Индонезия, той е разпространен и във Филипините(където листат му се използват при тумори и ревматизъм), в Коста Рика. Пресните листа се използват за лечение на венерически заболявания, а също се прилагат при ухапване от отровни насекоми.
Съществува легенда, подобна на тази за Адам и Ева, според която съдбата на злощастаната ябълка в рая се изпълнява от плода на билимби. Хайде да не си задаваме въпроса, с какво също Ева е нахранила своя възлюбен, зашото при тези странстващи сюжети за първите хора , едва дали може да си отговорим. Нека просто да се наслаждаваме на красотата...

Прочети цялата публикация...

Обител на боговете

Сокотра е най-големият от островите на едноименния архипелаг, разположен в северозападната част на Индииския океан. Той принадлежи на Република Йемен и през 2008 година е бил определен като едно от чудесата на света. Дължината му от запад на изток е 120 километра, а широчината му не надвишава 40.
През 198о година на остров Сокотра пристига изследователска експедиция, с цел да направи колекция от скали, животни и растения.Резултатите се оказали зашеметяващи! За 48 дни учените открили повече от 200 вида неизвестни на науката растения, някои от които се отнасяли към 20 нови вида.От този момент на острова тайно се утвърдила славата на ботанически рай, и той става известен като"Галапагос на Индийския океан”.Това съвсем не значи, че от тогава известен на света ! Просто по различни причини до тази година е разрешено посещението му от чужденци.

Вътрешните райони на острова са планински. Планинското плато е прорязаното от дълбоки долини , като на места полегато се спуска към каменистите крайбрежни долини, покрити с бели пясъчни плажове, а на места стръмно спускащи се в морето.



Съществува версия, според която островът носи наименованието си от древносанскритски израз и означава „Благодатно жилище”. Бил е много добре известен на древните мореплаватели. Намира се на място, където се кръстосват морските пътища , свързващи Персийския залив и Индия, с Източна Африка и Аден. На това място изчаквали да преминат бурите, запасявали се с питейна вода и си разменяли стоки. Но сякаш е по-приемливо, че името на острова е било дадено от арабите, а значението му е „Пазар на драконова кръв”.
Драконова кръв е била наричана кърваво-червената смола, отделяна от стволовете на някои видове дървовидна драцена, наричана още драконово дърво. Един от тези видове драцена расте и на Сокотра, като от векове е бил използван за приготвяне на художествени бои и цветен лак. По- късно учените установили, че червеният цвят се придава от ярките пигменти дракорубин и дракокармин, но и до ден днешен не е известно тяхното биологическо значение.



Драконовите дървета са реликвени и преди 20 милиона години са били разпрсотранени на огромно пространство от Мадейра , Сомалия и Етиопия, до южната граница на Русия, но до наши дни се е запазила само малка част от него. Близък негов родственик расте на Канарските острови в Атлантически океан, но то може да се види само като изкуствено насаждение.
Драцените на Сокотра са кърваво-червени, с масивни конусообразни стволове, увенчани с гъсти корони, чиято форма напомна обърнат чадър. До момента са обичайна растителност в местата на острова, които са на над 300 метра над морското ниво.


Голяма известност на острова са донесли дърветата от семейство бурзерови – босвеля и комифора. Извесни са с това , че когато се наруши целостта на кората, от мястто започва да сълзят капки течност, наситена с етерични масла и смоли. От смолата първия вид дървета се прави тамян, а от втория вид - миро, което се използва дори за балсамиране.
На този остров има поне 8 ендемични видове босвелия, като последно открития вид е бил описан едва през 2002 година, както и 3-4 вида комифора. Има още едно лековито растение - алое, чиито сок островитяните сушели и стривали на прах, като го превръщали в легендарния сабър, който се използвал не само за заздтавяване на рани, но и за лечение на много заболявания.

Прочети цялата публикация...