Езеро Туркана - магия на дивата природа

Езеро Туркана се намира на границата на две африкански държави - Кения и Етиопия. То е най-голямото езеро в света, намиращо се в пустиня. Освен това е и едно от най-солените езера в света. Там климатът е много засушлив.
Поради труднодостъпност , районът на езеро Туркана се е запазил с непокътната флора и фауна. Скалистите брегове се оказват родина на змии и скорпиони. В езерото живеят неизброимо количество крокодили, хипопотами и водоплаващи. В езерото или близо до него само крокодилите са над 12 000...





Езерото е с дължина 312 км и в него се вливат няколко реки, но нито една не извира. Отдавна, когато реките били по-пълноводни, нивото на езерото било със 180 м по-високо. Тогава водата се стичала от езерото в Нил през дефилето на северозападния край, но нивото на водата се понижило и сега каньонът е напълно сух. В продължение на векове пепел и лава се сипели от вулканите, обкръжаващи езерото. Всичко падало в него и се натрупвало под формата на минерални соло, в т.ч. и натриев карбонат, по-изввестен като перилна сода.







А това е омагьосаният остров Енваитенет, което в превод означва невъзвратим... На него няма нито животни, нито птици, а хората, отишли там, изчезват, и никой не може да намери нито дори следа от тях.... Запазен е интересна легенда за загадъчен огън, изригващ от някаква дупка , прикрита с „падащо капаче” и коридори, водещи към недрата на земята.... а там живее исполинът Уот Усуму Тонг Дуурай, „мятащ огън”....

Прочети цялата публикация...

Запознайте се с жриците на смъртта

Племето мурси живее е Етиопия и наброява около 6000 души. Може да ги намерите в Националния парк Маго. Всичко, свързано с това племе е странно - от външния им вид, до тяхното поведение...



Съгласно традициите на това мистично племе , всички жени се явяват Жрици на Смъртта. Вечер в своите колиби те приготвят някакъв относително лек наркотичен елексир, разтривайки на прах сушени плодове от особения блатен орех. Насипвайки го на поставената в устната им чинийка-деби, всяка жена приближава наркотичната храна към устата на собствения си мъж, и двамата започват едновременно да го ближат, при което жената го изсмуква, с езика си, който прокарва между зъбите си. Тази част от ритуалния обряд се нарича „целувката на смъртта” . Всъщност, привичния за нас способ на целуване те въобще не използват.


След това в тлеещото огнище се хвърля снопче от някакви омайни треви, които започват да изпускат нагоре струйки жълтоват дим. Мъжът ляга над огнището по такъв начин, че струйките слдък дим да отиват право в лицето му. Той не ляга просто така, а поставя главата си на особено приспособление- възглавничка. Това е неголяма измишльотина , напомняща по форма катушка, която се казва бркута и е направена от дървесината на тайно растение. Около двадесетина такива приспособления за сън се пазят в колибата на Върховната жрица на племето, наричаща се Срек.


Срек натрива всяко от тях с някоя от своите многобройни билки и му прави индивидуално заклинание. В крайна сметка всяка бркута става носител на някакво, строго определено съновидение, а те могат да бъдат твърде различни: от успешен лов до любовна нощ. По молба на мъжа, жената всяка вечер му носи дървен подглавник с това видение, което той иска да види преди евентуалната смърт. Тази част от обряда се нарича „сън на смъртта” и това наименование съвсем не е случайно. Докато мъжът сладко се унася от пушека , жената се готви да му даде отрова.


Този смъртоносен прашец Върховната жрица на племето приготвя от същите онези долни зъби, които са извадени на жената, като ги кисне в сложна смес от 9 билки, растящи на могилата на мъртвите блата – Лотагипи. След известно време жената –мурси вдухва в устата на мъжа смъртоносния прашец от своята „устна” чинийка. Тази част на мистическия обряд се нарича „ухапване на смъртта”. Но нещата не свършват до тук! Отравяйки мъжа си, всичи Жрици на смъртта се събират в колибата на Върховната жрица и провеждат там някакъв тайнствен обряд.


Зловещият ритуал с право може да бъде наречен „рулетка на смъртта” , а самите мурси го наричат „подарък на смъртта”. Върховната жрица обикаля всички колиби на селото и слага в устата на отровените мъже противоотрова, порциите от която се намират в сложната огърлица, украсяваща нейната „прическа”. И никой, освен нея и Бога на смъртта Ямда , чиято воля изпълнява тя, не знае, дали на всички мъже от племето е съдено да живеят, или не на всички. Имало е случаи, когато Срек не е давала на всички антидот. Тогата тя, излизайки от колибата, рисува на зъбната чинийка на жена му бял кръст. Такава жена остава вдовица за цял живот и се ползва с уважението на всички от племето, както и жрицата, изпълнила дълга си пред Ямда.


След естествената им смърт, такива вдовици се поставят в кухината на сух ствол и закачват на клоните на особени дървета. Иначе телата на всички останали съплеменници - както мъже, така и жени, се варят. Меките тъкани и бульона отиват за храна, всякакви елексири и амулети, а костите се поставят в опасните блата.


Това, което ни се струва диващина, за аборигените е благодат. Племето мурси са служители на Бога на Смъртта. Според тяхната вяра , телата на мъжете – мурси (земната плът) се явява един вид ритуален „затвор” на Бог Ямда , в който той заключва душите на своите помощници –Демоните на Смъртта, за някакво тяхно провинеие. Белите ивици, с които рисуват телата си, са символ на оковите на плътта, временно сдържаща метежния дух.
Методично убивайки плътта на мъжете, като системно им дават наркотична отрова, жените – жрици сякаш разрушават физическите земни окови , приближавайки часа на освобождението, за притисканата от тях висша духовна Съшност. Самите те са обикновени духове на тъмнината, изпратени за изпълнение на мистическите ритуални обряди.
Доброто не съществува без злото, тъмнината - без светлината, а живота- без смъртта. И всеки човек в своя земен живот служи на противоположните сили, изпълнявайки опредназначението, дадено му от Създателя. И не ние трябва да съдим дали този път е првилния. Древните племена мурси просто изпълняват своя дълг....
По материали на otvetin.ru

Прочети цялата публикация...

Необичайното племе мурси

Това, че африканския континент е населяван от много колоритни племена, е известно отдавна. Но има и такива племена, които поразяват със своята необичайност даже и опитните историци и етнографи. Такова е племето мурси в Етиопия...


Това племе наброява около 6000 души. Счита се за нй-агресивното и затворено племе на планетата. Народът му е много войнствен - както мъжете, така и жените. И това е не само по отношение на „пришълците”, а и помежду си мурси често
воюват и доказват своята правота със сила. Особено тежък аргумент в ръцете не противника става автомат Калашников, а и други оръжия, та чак до картечницата...При това състоянието на алкохолно опиянения, в което те се намират практически постоянно, и горещия темперамент, дават съвсем взривоопасна смес...


Счита се, че мурси са резултат на някаква генетическа мутация, тъй като имат редица отличителни особености. Например на главата им практически отсъства коса. Ниско поставени очи, ниско чело, невисок ръст, широка кост, криви крака, грапава кожа и увиснал корем - това са чертите на портрета на всеки представител на това племе. Но главната негова особеност са каноните за местната красота.


Първото, което веднага се набива на очи при среща с представителките на племето мурси, са техните лица. В долната си устна жените носят глинена чиниика (диск). На момиченцата в ранна възраст се прави разрези се поставя мако кръгче . Колкото повече расте момичето, кръгчето става все по-голямо, докато после се замени с диск и накрая с чинийка. В деня на сватбата диаметърът на чинийката може да достигне 30 сантиметра.



Тези чинийки се наричат деби и на практика са по-големи от главата на булката. При тези жени отсъстват предните зъби, за да не чукат в чинията. Момичетата винаги имат възможност да избират дали да пробиват долната си устна, но за булка без чиниика никой няма да плати, а и съвсем не е сигурно, че ще може да се ожени.

От къде са се появили такива странни кланони за красота у това племе, никой не може да каже, но някои историци смятат, че мурси специално са се обезобразявали, за да избегнат робството.
Освен декоративна функция, деби имат и практическо приложение.
Още нещо характерно за мурси, това са релефните татуировки. Те се правят по съвършено дивашки способ: на кожата се правят нарези, в които се поставят личинки на насекоми и водни паразити. След това организмът влиза в борба с пришълците и започва лечебния процес. В резултат разрезите придобиват вид на прекъснати линии от кръгли, овални или продълговати фрагменти.
Гледайки представителките на племето мурси, човек изведнъж си дава сметка, че красотата е страшна сила...

Прочети цялата публикация...