ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


Показват се публикациите с етикет Световно наследство на ЮНЕСКО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Световно наследство на ЮНЕСКО. Показване на всички публикации

понеделник, 13 август 2012 г.

Градината Сайхо дзи в Киото

Риндзаи Дзен е будистки храм, който се намира в Мацуо(Киото, Япония). В тази древна столица на Япония може да се видят множество привлекателни градини на мъховете. Това се дължи на факта, че обкръжаващите града планини осигуряват на Киото постоянна влажност, а продължителните летни сезонни дъждове създават благоприятни условия за развитието и оцеляването на мъховете. Най-известният от всички "kokedera" или „храм на мъховете“ е храм Коинзан Сайходжи (Koinzan Saihoji), разположен в подножието на планината Коинзан, на запад от Киото.
Този храм е известен със своята градина и с особено красивия си зелен мъх, който покрива всичко наоколо. Нарича се храм „Кока-дера“, което означава :храм на мъха“, но е известен също и като „Koinzan Saiho-ji“. Храмът е построен в чест на Амитабха и от 1994 година Сайхо дзи е в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО, като една от частите на „Исторически паметници на древната столица Киото“.
Мъховете винаги са били високо ценени като традиционен атрибут на японската градина. Някои от японските градини са известни от 7 век на новата ера. Най-ранните от тях са се основавали на китайските традиции, но малко след това придобили свой собствен характер и стил, напомнящ японския ландшафт.
Идеята на традиционната градина отразява философията на Синтоизма, според която обкръжаващия свят се възприема като „изпълнен с първичната сила на сътворението“.
Историята на тяхното възникване е от времето на феодализма в Япония (12-19 век), и сега, в съвременна интерпретация , тези градини на мъховете са станали част от японската традиция. В превод от японски „коке“ означава „мъх“, а „дера“ - „храм, светилище“ и от тук е прозлязмо названието - „Кокедера“.
Дори и преди хиляда години монасите дзен-будисти са писали за мъховете в градините при храмовете, макар че останалия свят сега едва започва да се приближава към разбирането им и се опитва да откопира уравновесеното спокойствие , царящо в тези градини на мъховете.
Този храм е бил основан още през епохата Нара от монаха Гьоки. По време на гражданската война бил напълно разрушен , а градината загинала. През 1339 година започнало възстановяването му, което продължило цяло столетие. По времето на възраждането на градината в нея по естествен начин започнали да растат мъхове, а Мусо Кокуси ги направил основа на градината.
В момента в Градината на мъховете , която е до източната страна на храма, те са 130 вида и като дебел килим, покриват почвата, камъните, мостовете и стволовете на дърветата. В центъра и се намира езеро, което е с формата на китайския йероглиф „сърце“ или „разум“.
Градината Сайхо-дзи сега не е отворена за свободни посещения.

Прочети цялата публикация...

петък, 20 юли 2012 г.

Дрорец Потала - перлата на Покрива на света

Дворец Потала e най-високия древен замък в света. Той е огромен будистки храмов комплекс, който е бил резиденция на Далай-Лама , а сега вече е свещено място. Намира се на 3767 метра надморска височина и привлича хиляди поклонници и туристи.

Кацнал е на хълма Марпо Ри в долината на Лхаса и се извисява на 170 метра.Той е най-голямата монументална структура в цял Тибет. Ранните легенди разказват за свещена пещера, която, както се полага, била обител на бодхисатва Ченрези, който на Земята представлява Далай-Ламас , и се използвала като медитационно убежище от императора на Тибет Сонгтсен Гемпо в седемстотното столетие от н. е. Всъщност точно той решава да издигне двореца на този хълм.
В такъв вид двореца е бил до 17 век, когато Далай-Лама започва строителството на дворец със съвременен вид, в който се намира и до сега. Дворецът, съществуващ сега е започнат през 1645 година , по време на господството на петия Далай-Ламаи към 1648 бил завършен Белия дворец Потала. Червеният дворец бил достроен между 1690 и 1694 година. За изграждането му работили повече от 7000 работници и 1500 художници и майстори.
През 1922 година тринадесетия Далай-Лама ремонтирал повече от параклисите и актовите зали в Белия дворец и реставрирал Червения дворец. Дворецът Потала е бил повреден само веднъж в своята история - по време на Тибетското въстание срещу китайското нашествие през 1959 година.
За разлика от повечето други тибетски религиозни структури, замъкът Потала не е бил разрушен от хунвейбините(Червената гвардия) през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век. Всички параклиси и експонатите в тях са много добре запазени.
Дворецът на върха на Лхаса започнал да се нарича Потала от 11 век и е взел името на индийската свещена планина. Заема площ повече от 300000 квадратни метра има многобройни функции, но преди всичко е местожителство на Далай-ламите и техния голям персонал. Освен това там се провеждат и всички церемонии на тибетското правителство.
Също така в Потала се е намирало училище за религиозно обучение на монаси и администратори. Това е най-популярното място в Тибет сред поклонници и туристи поради неговото величие и гробовете на Далай-ламите. В пределите на Белия дворец са разположени два малки параклиса, строени през седми век, които са най-старите и най-свещени структури на хълма, запазени и до днес.
Там също се намира и статуята на Потала - най-уважавания артефакт, привличащ хиляди тибетски туристи. Тя е изцяло покрита със златен варак с общо тегло 550 килограма и е инкрустирана с десетки хиляди скъпоценни камъни. Останалите погребални ступи са с доста по-малки размери, но също са украсени със злато и скъпоценни камъни.
Сега дворецът Потала е музей, активно посещаван от туристи, и в същото време остава място за поклонничество за будистите, които го използват в своите ритуали. Поради колосалната си културна, религиозна и историческа важност, от 1994 година е включен в списъка на Международното наследство на ЮНЕСКО.

Прочети цялата публикация...

Statistics

eXTReMe Tracker