Национален парк Мигуаша - прозорец в миналото на еволюцията

Националният парк „Мигуаша” се намира на полуостров Гаспе. Преди милиони години южният бряг на полуострова е представлявал речно устие, чийто топли приливни вълни са гъмжали от риба. Някои от тях имали бели дробове и издадени перки, които им позволили да излизат на брега и се превърнали в първите четириноги сухоземни животни. В националния парк „Мигуаша” са открити много вкаменелости на животни, заради което през 1999 г. той е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство.

Разположен е на южното крайбрежие на полуостров Гаспе в провинция Квебек ( Канада), а самият полуостров е отделен от провинцията с реката Свети Лаврентий. Която образува естествената северна граница на провинцията. „Мигуаша“ в превод от езика на индианците Микмак означава червен камък.
Сега тази територия е покрита с трепетликови, брезови и хвойнови гори, но преди 380 милиона години тукашното сурово северно крайбрежие е било тропична зона и в устието на реката, в прозрачната топла вода, е имало огромно количество риба. Някои от рибите били покрити със защитна черупка, други имали шипове, а трети, като например Еустеноптерон форди, имали бели дробове и плавници, приличащи на пръсти, което се явявало гигантски еволюционен скок. Тези същества излезли на сушата и дали начало на нов вид животни - въздуходишащи четирикраки земни гръбначни - тетраподи. Национален парк Мигуаша е едно от най-редките палеонтологични свидетелства за девонския период, известен като „Ерата на рибите“ и в знак на признание за това е бил вписан в световното наследство на ЮНЕСКО през 1999 година.

Изкопаемите останки на животни били открити през 1842 година и хиляди образци били изпратени в университети и музеи по целия свят, включително и в Британския музей в Лондон.
Бреговите скали в Парк Мигуаша се състоят от древни утаечни скали, в които са се запазили вкаменели останки от древни животни и растения, включително и едни от най-древните видове на цъфтящите растения на планетата. Независимо от това, Парк Мигуаша е най-известен с намерените в него 21 вид изкопаеми риби.

В Музея по естествознание на територията на парка, може да се види отлична колекция от изкопаеми животни. 0 вкаменелости са били идентифицирани, систематизирани и внесени в каталози, започвайки от първите находки на територията на Парка.

„Принцът на Мигуаша“ - така наричат вкаменелите останки на рибата-ръкоперка, която е станала една от най-изучаваните риби на планетата. Те са били намерени през 1892 година от палеонтолога Едуард Пиене Коуп. Този вид се е оказал свързващо звено между рибите и земните гръбначни животни. Твърдият гръбначен стълб и вкостенелите плавници, приличащи на пръсти са станали предвестник на появата на тетраподите.

Прочети цялата публикация...

Леденият път за Туктояктук

Зимният път към Туктояктук минава по замръзналото русло на река Маккензи, и го свързва със северозападните канадски планини Инувик. Пътят съществува само зиме, защото през всяко друго годишно време там може да се плува само с лодка, или Туктояктук да се достигне със самолет.

Този зимен път за Туктояктукс смята за официално продължение на магистралата за Демпстър, която съединява Юкон и Инувик. През зимните месеци , когато реката замръзва и по нея може да се движат автомобили, тази магистрала се удължава с още 194 километра.

Ледът в дълбочина достига до 2,5 метра, и затова движението върху повърхността е съвсем безопасно, но поради многото планински хребети пътят се получава доста заобикалящ. Това дава възможност този „път“ да бъде включен в списъка на най-опасните пътища в света, а в същото време - и на най-красивите. В най-скоро време този път ще бъде заменен със специален мост, който се строи и всеки момент ще бъде пуснат.

Така изглежда река Маккензи през лятото, когато природата се развихря. Водата създава невероятни форми на тялото на Земята, приличащи на сложни модели

Прочети цялата публикация...

Ледниковото езеро Морейн

Езеро Морейн се намира на територията на национален парк Банф в Кaнада. То е разположено недалече от село Лейк-Лиуз на западната провинция Алберт, в долината , нарече Десет връха, и надморската му височина е около 1885 метра.




Това спокойно и красиво езеро се намира в най-стария парк Банф. Повърхността му е 500 кв. м. Водите на Морейн са от ледници, а максимално пълно е през юни. Когато чашата на езерото е максимално пълна, водата в него става с необикновено син цвят. Това рядко явление се дължи на пречупването на светлинните лъчи на каменистото дъно на Морейн.



В това живописно място може да се поплува на лодка, да се попътешества пешком, както и човек да се наслади на неописуемата красота на този национален парк.

Прочети цялата публикация...

Уникален хотел в канадските планини

В Канада, на територията на Национален парк Банф е разположен уникален хотел - Fairmont Chateau Lake Louise. Той е отворил врати за привържениците на екотуризма, които, заедно с това, просто обожават разкоша. Седмият етаж на комплекса сам по себе си е един различен свят : това е Fairmont Gold. Там е разположена рецепция, има портиер и луксозни апартаменти.








Хотелът е посещаван и през лятото, и през зимата. За всички поклонници на активния отдих са организирани разнообразни развлечения. И ако за любителите на зимата това основно са ски, шейни и сноуборди, то за тези, които предпочетат да отидат в хотела през лятото за организирани походи, каране на кану, езда и планинско колоездене, рафтинг и отличен риболов.

Прочети цялата публикация...

Тайната на езеро Осойюз

Eзеро Осойюз, e разположено в Канада , и има най-високата концентрация на минерали в света.... То се намира в едноименната пустиня – единствената пустиня в Канада с дължина около 24 километра.


Осойюз се явява продължение на Соранската пустиня , която се разпростира от Мексико, през САЩ... Сто години са били нужни, за да се превърне постепенно пустинята в цветущ оазис. Сега там растат праскови, кайсии, ябълки, круши, вишни, нектарини, и даже има ферма с банани – единствената в Канада. Средното количество на валежите е не повече от 25 мм годишно и това е най-сухото и горещо място в Канада....


През горещите слънчеви дни водата се изпарява, полезните изкопаеми кристализират, формирайки стотици невероятни мини-езера...


В езерото основно се концентрира английска сол, калции и сулфати на натрия. Още от древността водата на езерото се използвала от коренните жители за лечение. И сега фабриката произвежда по тон минерали на ден.


Още едно причудливо, красиво, но деструктивно по своята същност явление е „Червения поток” - морска вода с голямо количество разлагащ се планктон, който я отравя.На ихтиолозите е известна причината за това явление, което се нарича ефекта на Ел Ниньо...


Растежът на планктона по начало е положителен момент, тъй като служи като богат източник на храна за морските обитатели, но продуктите от разпада на планктона изменят химичния състав на морската вода, правейки я отровна за рибите. Подобни явления са били регистрирани в Индонезия през 1994, 1998 и 2003 година.


Местните власти убеждават селските жители да не употребяват в храната си мъртвата риба, мотивирайки се, че в нея има токсични вещества. В местата с най-голямо струпване на отровена риба, жителите организират „погребални отряди”, които трябва да съберат и погребат рибната мърша.
Тези удивителни ледени шипове са по- известни като „Каещите се”, поради приликата на монаси с бели калпаци, които може да бъдат видяни на планинските ледници....



По начало слънцето предизвиква топене на ледовете и появата на упадания на повърхността на снега... След това топенето на снега в „падинките” се ускорява , като остават връхчета от лед...Връхчетата „нарастват” от няколко сантиметра, до 5 метра.....

Прочети цялата публикация...

Хюрън - едно от тектоничните езера на Северна Америка

Хюрън (англ. Lake Huron) — езеро в САЩ и Канада едно от североамериканските Големи езера. Разположено е северно от езерото Мичиган и е съединено с него посредством пролива Макинак. От гледна точка на хидрографията, Мичиган и Хюрън образуват единна система, но географски е прието те да се разглеждат като 2 отделни езера.
Общата площ на езерото е 59,6 хиляди км², и то с право се смята за второто по големина от Големите североамерикански езера. Надморското ниво на езерото е 176 метра, а дълбочината му стига до 229 метра.
Езерото е наречено от французите и името му произлиза от названието на индианското племе Huron.

Прочети цялата публикация...