ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


Показват се публикациите с етикет Азия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Азия. Показване на всички публикации

сряда, 4 юли 2012 г.

Mост Кхаджу - един от най-красивите и внушителни мостове на Земята

В Исхафан има завладяващ образец на иранската архитектура - това е известният мост Кхаджу. Уникалността му се състои в това, че освен характерните архитектурни черти, той притежава и свои особености и влиза в списъка на най-известните забележителности в Иран.

Кхаджу е бил построен не просто по съвпадение. През XVII и XVIII век градът се намирал на Великия път на коприната и бил един от най-големите градове в света.
По времето на този фантастичен период градът бил център на голяма империя, която била управлявана от династията на Сафавидите. Един от най-важните представители на тази династия , шах Абба II, през 1650 година тешил да построи мост Кхаджу на река Заянде.
Пътешествениците са му се наслаждавали още през 17 век, но и днес това е един от най-известните мостове на Изтока и, разбира се, един от най-красивите и внушителни мостове на Земята. Той се явява също и култов за Изтока, както Понте Векио за Европа.
Освен естетическа , мостът изпълнява и множество други полезни функции, в това число и на дига-водопровод, провеждащ вода към много градини в Исфахан.
През жарките летни дни хората имат възможност да се скрият в сенчестите ъгълчета. Долното ниво на моста е специално предназначено за пешеходци, докато горното ниво е достъпно специално за коне и талиги.
Осмоъгълните павилиони от двете му страни позволяват всеки да се любува на великолепните изгледи на реката и града.
Широчината на Кхаджу е 7,5 метра. Мостът е направен от кирпич и големи камъни, с няколко десетки канали, широки по два метра. Височината му от дъното е 21 метра. През 1873 година е бил реконструиран.
Посещавайки този красив мост , с неговата изискана самобитна архитектура, човек може по-дълбоко да познае Изтока, Иран, че даже и Исляма.

Прочети цялата публикация...

събота, 30 юни 2012 г.

Висящият храм на планината Хенг

Един от най-удивителните манастири в света е невероятният храм , надвиснал над стръмния сипей на височина 246 фута. Той е бил построен в Китай преди 1500 години.

Проходите в скалите свързват повече от 40 стаи и зали. Строителството на храма е било започнато само от един монах. Изминало столетие и други продължили започнатото от него. Интересна особеност на висящия храм е неговата особена религия, обединяваща будизма с даоски и конфуциански религиозни елементи.
Височината, на която е изсечен храма в скалите, е голяма и направата му е била доста трудна и сложна. Никой не може да гарантира, че съвременните инженери биха се решили да създадат такъв сложен комплекс от килии и лабиринти.
В продължение на столетия храмът виси над скалния сипей и за него не са страшни нито вятърът, нито бурите, бушуващи в тази местност.
Голяма част от сградите се крепят на дървени греди, здраво забити в скалата и не може да се каже, че това е най-подходящото място за хора, страхуващи се от височини. Мястото гарантира тръпка и екстремални усещания за техните любители!

Прочети цялата публикация...

четвъртък, 24 май 2012 г.

Боробудур – най-голямата забележителност на Индонезия

Храм Боробудур е най-стария будистки храм в света и никъде не може да се види подобен на него. Разположен е в областта Централна Ява, недалеч от Джакарта - само на около 42 км. Построен е от сив камък и около него се виждат величествени хълмове с разкошна зеленина. Всъщност, става въпрос за третия по големина в света будистко-хиндуистки храмов комплекс .
Има предположения, че е бил построен някъде между VII и VIII век, но и до сега учените не са достигнали до едно и също мнение по въпроса. Единодушни са, обаче, че за построяването му са били нужни не по-малко от 100 години. През последните 1000 години храмът е бил изоставен и е бил покрит с пепел от изригването на вулкани, и в края на крайщата джунглата го „превзела“….
През 1814 година храмът бил открит от сър Томас Рафлез , който спонсорирал почистването му от храсталаците. От тогава се правят различни реконструкции, но най- значимата била направена около 1980 година от индонезийското правителство, с подкрепата на ЮНЕСКО.
Боробудур възвърнал своето великолепие и красота, и бил записан с Списъка на Световното наследство. Структурата на храма представлява митологичен модел се състои от различни тераси, като всяка от тях е по-малка от предишната. Всяка тераса и стена на този древен храм е покрита с най-невероятните гледки на сложен барелеф, на който е изобразено учението на Буда. Общата дължина на тези барелефи е 6 километра.Вдлъбнатините, изобразяващи статуите на Буда навсякъде и всеки проход или тераса показват много човешки животи и много форми на приемане на Сидхарта, преди да постигнат посвещението на Буда, като всяка сцена е истински шедьовър.
За съжаление много от вдлъбнатините в момента са празни или в тях се намират обезглавени статуи на Буда. Причината са безкрайните грабежи, продължили няколко десетилетия. Много от откраднатите глави на Буда се намират в частни колекции и в музеи по целия свят. Този процес продължава и в наши дни.
В главната част на храма туристите виждат една главна будистка ступа(символ на просветлението на Буда) - символ на вечността. През нея не могат да влизат туристи, а само будистки монаси. Освен главната ступа , в този храм има още 72 по-малки. В някои от тях има статуя на Буда, а други са празни. Има и една специална ступа, която представлява жилището на Буда, когато е с пресечени крака. Съществува легенда, че ако човек се приближи и докосне пресечения му крак, онова, което си е пожелал, обезателно ще се изпълни.
Едно от най-светите и красиви будистки събития, което може да бъде посетено от всеки човек, се извършва веднъж годишно, по време на пълнолунието през май или юни. Будистките свещеници обявяват датата му предварително, тъй като могат да изчислят датата с точност, използвайки лунния календар.
За изграждането на Боробудур са употребени 55 хиляди кубически метра камъни, като не е използван строителен материал за закрепването им, а само за насипването на изкуствения хълм, върху който е изграден храмовия комплекс, са били нужни 75 години!!!
По форма Боробудур е стъпаловидна пирамида с височина 34 метра. Долната и част символизира Земята - това са пет квадратни каменни тераси с балюстради. По-нагоре са кръглите тераси, които символизират висшия, духовния свят. По края на кръглите тераси са поставени ступи-дагоби, като централната символизира върха на свещената планина Меру - център на мирозданието. Посетителите постепенно се изкачват от Земята към небето. Върви се дълго, по спирала - пътят последователно обхожда всичките 8 тераси, задължително от дясно на ляво, защото това е пътя на доброто.
Ако трябва да се формулират впечатленията на тези, които са видели този величествен храмов комплекс, съвсем сигурно е, че биха звучали така: ТРЯБВА ДА СЕ ВИДИ!!!

Прочети цялата публикация...

петък, 27 април 2012 г.

Кокосовите острови (Килинг)

Всички сме чували за държавите-джуджета. Всъщност Кокосовите острови са една от най-малките страна в Азия. Открити са от английският капитан Килинг през 1609 година.
Географски това даже не е страна, а група от неголеми коралови островчета,разположени в Индийския океан, които на брой са 27. Общата им площ е 14,2 километра, а бреговата линия - 52 километра. Само 3 от островите са обитавани , като населението основно са малайци, които при последното преброяване от 2007 година са били 596 души.
Малайското население се придържа към исляма, и по-точно - към определен клон от него. Освен това са се заселили и малко европейци, които са около 20% от общото население. Официалният език е английски, но основно се говори малайски.
Кокосовите острови са под управлението на Австралия от 1955 година. Официалното знаме на страната е австралийското, а неофициално навсякъде се развява тяхното - зелено платно, украсено с кокосова палма, с полумесец и Южния кръст.
Южният кръст е характерен символ за тези земи. Полумесецът изобразява вярата на малайците, а палмата показва онова, с което местните жители се занимават през по-голямата част от живота си.

Прочети цялата публикация...

вторник, 11 октомври 2011 г.

Южна Корея(продължение)

Източните райони на страната се смятат за основен плажен район- там е разоположен един от най-важните плажове в страната.


Национален парк Сораксан, намиращ се на крайбрежието на Японско море, на територията на планина Сораксан, се приема за едно от най-живописните места в света.



Благодарение на зимните спортове този район се е превърнал в курорт, раборещ целогодишно. Освен карането на сли, най-популярните видове спорт са плуване през лятото и алпинизъм през есента.



Пусан е главното морско пристанище на Корея и вторият по големина град в страната. Сред най-интересните места на града са парк Ендусан, мемориалното гробище на ООН, а също и огромния рибен пазар Чагалчхи и парк Тхечжонде.



В покрайнините на града са интересни и горещите извори Тонхе и храмовете Помоса и Тхондоса.



През 1988 г. Южна Корея се е присъединила към Конвенцията за опазване на световното културно наследство и природните забележителности, а от 1995 година страната има паметници, включени в списъка на световното културно наследство. Най-голям брой паметници се намират в Кенджу - градът в югоизточната част на страната, който бил столица на древното кралство Силла (57 – 935 г. от н. е.).





Там се намира най-стария будистки храм Пулгукса («Манастир на царството на Буда »), със световно известната Kaмбана на Емиле((3,78 м височина и повече от два метра в диаметър), направена в периода 751-774 г, а също и Чхомсонде – най-древната от запазилите се до наши дни обсерватория.



Със световна известност се ползва уникалният пещерен храм Соккурам, на върха на планина Тхохамсан, служеща на Силла за естествена защита от набези. Хрмът се състои от центракна куполна зала, квадратна зала за служба и ветрилообразно разположени коридори. Главна фигура в центъра на кръглата зала е статуята на Буда, седяща със скръстени крака на осмоъгълен пиедестал. Това е единственият пещерен храм в Азия, където главната фигура е разположена в средата на залата.



В монастира Хеинса се пази «Трипитака Кореана» (най-пълнато от оцелелите в Източна Азия колекции на будистки писания). Хранилището на «Трипитака Кореана», регистрирано като национално съкровище, представлява две дълги здания , ориентирани на север и на юг, които заедно с две неголеми крила образуват квадрат.



Тези постройки не само са в стила на архитектурата на ранния период на Чосон и впечатляват със своето изящество, но притежават и уникална конструкция. Благодарение на нея е постигната оптимална вентилация и всичко вътре се е запазило много векове.

Прочети цялата публикация...

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Южна Корея

Южная Корея е държава с обща площ 98,5 хиляди кв.км. Намира се на североизтик в Азиа и заема южната част на Корейския полуостров. На север граничи с КНДР.
На изток бреговете и се мият от Японско море, на юг и югоизток е Корейския пролив, а на запад - Жълто море.



Ландшафтът на страната е разнообразен, но 70% от територията и е покрита с планини. По бреговата линия са разположени повече от 3000 острова. Най-високата планина – Халасан (1950м), е разположен на остров Чечжудо.



Климатът е умерено-мусонен. Особено приятно е времето през пролетта и есента, когато небето е чисто и безоблачно, и грее много слънце. Лятото е горещо (+35 C), с чести и тсилни дъждове по време на сезона на мусоните (юни-юли).



Зимите са студени (-10 C) и сухи, от време на време със снеговалежи. Въпреки това, студените периоди се редуват с по-топло време. Валежите са около 2000 мм годишно.



Населението в Южна Корея е около 46 млн души, като 99% от тях са корейци. Официалният език е корейски и в него съществуват няколко диалекта. Повечето корейци ползват литературния език, в основата на който е сеулския диалект. Почти всички пътеуказатели и имената на улуците са дублирани на английски, но по-голяма част от населението не владее разговорен английски.



По-голяма част от корейците са будисти, но в последно време бързо нараства влиянието на христианството – както на католоцизна, така и на протестантството. Малка част от вярващите са последователи на шаманизма и конфуцианството. Около 40% от населението са атеисти.



Столицата Сеул е един от най-безопасните градове в света. Едновременно с това е и най-голям исторически, политически, икономически , културен и образователен център на страната.



В Сеул са се запазили четирите кралски дворци на династия Чосон. "Визитна картичка" на града е Кенбоккун, най-старият кралски дворецна епохата..



Не по-малко интересни са дворците Чхандокгун и Чхангенгун, които впечатляват със своята класическа архитектура и великолепно планираните си градини. Те, всъщност, са център на историческото ядро на града.



Чхандокгун е служел за основна резиденция за много кроле от династия Ли, и е известен със своите градове с великолепна ландшафтна архитектура, павилиони, езера и горски масиви.



Дворец Чхангенгуносвен със своята забележителна архитектура се отличава и с това, че главната му врата и тронната зала са обърнати на изток, докато във всички други дворци са обърнати строго на юг.



В околностите на столицата са съсредоточени не малко интересни места - гигантски долмен от бронзовата епоха, Парк музей "Корейски село", крепостта Хвасон и гробницата на династия Ли на територията на Ботаническата градина в Кванин.


(следва)

Прочети цялата публикация...

Statistics

eXTReMe Tracker