В Исхафан има завладяващ образец на иранската архитектура - това е известният мост Кхаджу. Уникалността му се състои в това, че освен характерните архитектурни черти, той притежава и свои особености и влиза в списъка на най-известните забележителности в Иран.
Това е неголямо , но достатъчно живописно венецианско мостче, наречено не напразно така . С това интересно заглавие, както винаги в такива случаи, е свързана някаква стара история…..
Този дъговиден мост е бил „прехвърлен“ през Дворцовия канал още през XVII век под ръководството на известния италиански архитект Антонио Конти. Външността на Моста на въздишките е издържана в стил барок - различните украшения от бял мрамор на външно тежкия и монументален мост някаква лекота и изящество.
Макар че на пръв поглед на човек му се струва, че във Венеция няма по-подходящо място за срещи, названието си този мост е получил по друга, съвсем не весела причина…. Работата е в това, че през Средновековието този мост е съединявал намиращия се в Двореца на дожите съд, със затвора, от мухлясалите сутеренни помещения на който малко хора са излизали живи, а още по-малко - здрави. Много от минаващите по този мост затворници виждали слънчева светлина и дишали чист въздух за последен път в живота си. Така че много по-правилно би било да се нарече той Мостът на прощалните въздишки - такава била „романтиката“….
По Мостът на въздишките е преминавал и прочутият Джакомо Казанова, който, за разлика от много други, е успял да избяга от мрачния венециански затвор.
Да се попадне вътре в моста може отново през Двореца на дожите, а може да посетите и самите тъмници в рамките на провежданите екскурзии.
Така изглежда същия този проход вътре в моста, по който осъдените преминавали от Съдебната зала до тъмницата.
На времето Мостът на въздишките вдъхновил много творци . В Третяковската галерия сега се съхранява едноименната картина на Врубел , която нарисувал през 1894 година, по време на разходка из Венеция. Споменаване на Моста на въздишките има и в новелата „Среща“ на Едгар Алън По, а има и мнение, че по подобие точно на този мост е създаден арковидния преход от Зимния дворец до Ермитажа в Петербург.
Същност една местна легенда гласи, че влюбените ще са уверени във вечността на своята любов, ако на залез се целунат в гондола под този мост….
Мостът-остров на река Мур в Грац много прилича на гигантска раковина. Заради появата на този обект в града, той би трябвало да се нарича „културна столица на Европа“, която този австрийски град е носил през 2003 година.
Свой принос в облика на този старинен град е внесъл ню-йоркския архитект Акончи, а какво се е получило, се вижда от снимките.
Освен това на моста-остров има амфитеатър, кафе и детска площадка. 
Сторсезандетския мост в Норвегия съединява материка с остров Ейвъри в провинция Мере-ог-Ромсдал, но номерът се състои в това, че той не изглежда като съединяващ каквото и да било с нещо друго. На приближаващите той направо ще се стори 23-метров трамплин, от който може, заедно с автомобила, да се гмурне в ледената морска вода.
Разбира се, това е само оптическа измама. Мостът е построен по такъв начин, че да създава илюзия на „мост за никъде“ у приближаващите се към него под определен ъгъл. 
Известен сред местните като „Пияният мост“, той е и най-дългият от осемте моста на „Атлантическия път“, и привлича много туристи.
Защо мостът изглежда точно така е тайна, известна единствено на архитекта.
Оказва се, че с промяна на ъгъла, под който се гледа моста, се променя и неговата форма, а точно в това се състои уникалността на конструкцията.
И даже когато мостът се вижда изцяло, честно казано, изглежда малко страховито…
И въпреки това, има снимки, на които мостът изглежда почти като обичайните мостове….
Той е два пъти лауреат на „Книгата на Гинес” : като най- дългия (4 километра)
и като най-високия (по-висок от Айфеловата кула),
мостът "Акаси" съединява основната територия на Япония
с остров Авадзи.
„Ново чудо на света” - така наричат гигантския мост, който е построен в Япония. Дължината му е 4 километра, а автомобилното трасе минава на 70 метра над нивото на океана. Мостът „Акаси” може да издържи и земетресение, и ураганен вятър, съобщава „Вести.ру”.
Внимателни проверки на височина почти 300 метра над морското ниво, се правят ежедневно. Изключение може да има само при форсмажорни обстоятелства. Специалистите твътдят, че и при най-мощната стихия, няма по- сигурно място от върха на една от кулите на най-големия мост в света. Надеждността на исполинската конструкция била доказана още по времето на строителството.
През 1995 година станало силно земетресение Град Кобе бил напълно разрушен. Поради деформация на терена на дъното опорната кула се подместила с един метър, но устояла. Наложило се да преразгледат всички пресмятания , в резултат на което дължината на междинното пространство е точно 1991 метра.
Дължината на моста е без малко 4 километра. За да могат отдолу да минават плавателни съдове, автомобилното трасе е издигнато на височина 70 метра.
Мостът е построен не благодарение на, а въпреки местните закони на природата. Инженерите са победили две от най- страшните беди на Впония. „Акаси” може да издържи земетресение с катастрофална сила – 8,5 по скалата на Рихтер.
За него не са страшни и ураганните пориви на вятъра – до 80 метра в секунда. Контролния център работи на денонощен режим. В случай на авария или възникване на проблем, компютърната верига дава сигнал за тревога, а аварийната бригата тръгва за броени минути.
Директорът на центъра на кабелни мостове Мотои Окуда разказва, че са успели да се справят наведнъж с няколко технически задачи. Въпреки голямата дълбочина и силното течение, са били успешно поставени основите за кулите, а също и е приложен нов метод за увеличаване надеждността на носещите конструкции.
Строителството започнало с поставяне на кесини – цилиндрични конструкции за фундамента на кулите. Те се порапяли на дълбочина 60 метра по специален начин - под тежестта на морската вода. Възможността за допускане на грешка при закрепването им на дъното, била 5 сантиметра.
За направата на основите на моста изобретили бетон, който бързо се стяга във водата. Полагали го на слоеве, като баница, в продължение на една година.Главният носещ елемент на моста са силни кабелни тела от двете му страни. Вътре във всяко от тях са почти по 37 хиляди свръхнадеждни проводникови нишки. При диаметър 5 милиметра, една нишка издържа натоварване от 160 килограма. Били използвани около 3оо хиляди километра такъв проводник. Това е достатъчно, за да бъде обиколена 7 пъти Земята по екватора.
С мостът „Акаси” е бил завършен стратегическия план за съединяване на една транспортна мрежа за целия Японски архипелаг. И не само това! Мостът е не само скоростно трасе, а по него също минават водопроводи, електрически и телефонни линии - тоест - изпълнява няколко жизнено важни функции.
За да построи най- големия мост на света, на Япония са били нужни 9 години и около 5 милиарда долара. Сега преминаването в една посока с лек автомобил струва примерно 25 долара. Има обещание, че когато инвестициите се изплатят, преминаването ще стане безплатно, но и по най- оптимистичните прогнози, това може да стане не по- рано от 2040 година...
