ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


Показват се публикациите с етикет Франция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Франция. Показване на всички публикации

понеделник, 11 юни 2012 г.

Морският фар край град Маре

Френският морският фар край град Маре е съоръжение, от което може да се наблюдава красотата на огромните количества вода , разбиващи се в изключително здравите му стени. На случайния наблюдател му се струва, че това съоръжение не би могло да издържи на напора на водната стихия. Фарът е построен върху скала от монолитен бетон , а прозорците са направени от стъклопакети с тройна зашта от морски бури. Наблюдателят на фара е трябвало да следи той винаги да свети, и в същото време е виждал и огромните вълни, чиято височина достига височината на 8-етажна сграда. Фарът е започнал да работи през 1874 година и от тогава до сега предупреждава преминаващите за същетвуващата опасност, Решението, да бъде построен е било продиктувано от факта, че много плавателни съдове са се разбивали на това място. Условията за живот там били екстремални и има сведения, че двама от наблюдателите са починали на работното си място, а останалите полудявали, разказвайки за ужасните вопли, които чували из под водата по време на бури. Сега вече не е нужно човешко присъствие на съоръжението, защото за всичко се използва електроника.

Прочети цялата публикация...

събота, 19 май 2012 г.

Приказните градини на замъка Виландри

Шато де Виландри е един от последните големи замъци на бреговете на Лоара(Франция), строени през епохата на Възраждането(1536 година) и е най-забележителният, благодарение на своята разкошна градина. До 1906 година този замък е бил собственост на брата на император Наполеон – Жозеф Бонапарт, а по-късно става притежание на Йоахим Карвальо, който вложил много време и средства, за да го спаси от разрушаване.
На Корвальо Франция дължи най-хубавите си градини. В стила на италианското Възраждане замъкът Виландри е заобиколен от множество градини, разположени на три нива (водно - с водоеми и фонтани , цветно – с декоративна градина и „кухненско“ - зеленчукова градина )и прави впечатление и с характерната точност на геометричните линии, като за всички територии са характерни естетика, хармония и разнообразие.
Декоративната градина се нарича още и „Градината на любовта“ и е предназначена за романтични разходки на влюбени двойки. Намира се на средното ниво, където, всъщност, е и замъка, а в част от нея се отглеждат едни от най-красивите рози в света. Сред лабиринта от ниски храсти и в сянката на лози са разположени беседки .
Водната градина се намира на най-високото ниво , където е и голямото езеро с много редки водни растения, а в горещите дни това място е любимо и предпочитано за много посетители. Разкошните градини на замъка са наистина впечатляващи и се смятат за произведение на изкуството Забележителни са не само с дължината си от 52 километра, а и с това, че обхващат цялата територия , заедно с рововете, каналите, терасите и фонтаните.
В градините на Виландри са насадени 1150 липи, а всяка година на територията на трите градини се пресаждат по 250 хиляди разсади и семена, а цялата работа се извършва ръчно, за да не се повредят крехките корени на чемшира. Цъфтенето в градините е поетапно - едни растения увяхват, а други , сякаш на щафета, започват своя цъфтеж.
От 1934 разкошните градини на замък Виландри са били включени в списъка на световното наследство и сега са една от най-посещаваните забележителности на Франция.

Прочети цялата публикация...

сряда, 6 юли 2011 г.

Дюната в Пила и нейната красота


Всъщност става въпрос за най-голямата пясъчна дюна в Европа. Намира се във Франция, в залива Аркашон. Наистина е известна като „Дюната в Пила”, а името и идва от намиращия се наблизо град.




Дължината и е почти 3 км и е разположена по протежение на брега на Атлантическия океан, а за височната и данните са различни - от 110 до 130 метра. Според някои изчисления в нея се съдържат 60 милиона кубически метра пясък! За ширината и данните са единодушни - 500 метра.




Освен че е най-голяма, тя е и движеща се. Постепенно засипва залесените площи и навлиза навътре в сушата, като всяка година си „отвоюва” по 5 км. Имало е и години, когатое „влизала” с по 20 км навътре.





Прочети цялата публикация...

петък, 21 май 2010 г.

Вердонското дефиле

От североизточната част на Алпите, в планините на Прованс, води своето начало планина Вердон, захранвана от топящите се снегове на съседните планини. Тя тече на юг по направление на крайбрежието около 48 километра, преди да завие на запад, където след още 48 километра се слива с река Дюранс, вливаща се в Рона под Авиньон. Завивайки на запад, тя минава през Вердонското дефиле, където бързо набира скорост и се носи към каньона. Бреговете изведнъж стават стръмни и на много места в каньона се издигат практически вертикално.


Дължината на дефилето е само 19 километра, но на това неголямо разстояние успява да достигне 701 метра (от края до нивото на водата), така че това е най-дългото и най-дълбокото дефиле във Франция. На някои места то е и твърде тясно : стените на каньона са на разсточние 198 метра.



Независимо от стръмните склонове на каньона, най-безстрашните изследователи могат да преминат по пътека, която е доста далече от най-дълбоката му част. Тази пътека дава възможност да се любуват на великолепните му изгледи, а също и на надвисналите голи скали и стремителната река под краката им, нагледно напомнящи за мощта на природата. Този, който не иска да рискува, може все пак да се наслади на красотата му , може да се любува на неговата красота от трасето Корниш Субким, разположено близо до края на каньона. Пътят от другата страна минава направо по ръба на скалата. И по двата пътя са отбелязани места, от които се откриват най-живописните изгледи на варовиковите скали, контрастиращи със сочната зеленина на по-полегатите гористи склонове.


Дефилето има няколко нива на дебели варовикови пластове, а в околността на варовиковите скали има много пещери. Трудно е да си представи човек, че варовикът се формира в морските глъбини и стдържа в себе си останки от билиони безгръбначни животни, от чиито варовикови раковини той се състои. Но именно за това свидетелства дефилето: като постепенно нараства варовик (в резултат от един и същи геоложки процеси, които са издигнали Алпите), реката е получавала възможност все повече да размива своята основа, образувайки каньон.



Количеството пещери в тази местност показва, че този процес се е допълвал от химическо разрушение на варовика, но свидетелство за това, че дефилето е възникнало от система подземни пещери, на които свода се е разрушил, до настояшия момент не е открито.





Прочети цялата публикация...

четвъртък, 13 май 2010 г.

Свенски национален парк

В планините на Свен, на голяма височина през зимата може да бъде много студено, с обилни снеговалежи и мраз. Макар тези места да се използват от хиляди години от пастирите от долината като летни пасбища за многобрийните стада овце, постоянните жители там са малко. Може би по тази причина това е едно от малкото запазили се кътчета във Франция с девствена пророда. Севенския национален парк и биосферен резерват обхващат територия от 3263 кв. км.



Пасенето на овце от векове и планомерното изсичане на дърветата за правене на дървени въглища, са довели горската покривка до 25% от първоначалната и площ.На места все пак са се запазили дъбови, кестенови и брезови гори. Разнообразните условия за обитаване пораждат и много пъстър набор от животни и растения.


На тази територия има много нарциси, пищни лилии и планинска арника. Известна е още със своите орхидеи, които са над 40 вида. Особено красива е рядката орхидея „Обувката на Венера”.
Както във всяка сложна екосостема и тук се наблюдава връзка междъ растения и животни. Тучните поляни хранят по-едри тревопасни, а също и елени и диви свине. Освен това има и хищници, които стоят по-нагоре в хранителната верига.



Много видове птици демонстрират разнообразните условия за обитание и лов.





Свенският национален парк се намира в юж
ната част на Централния масив и сякаш е в триъгълник с върхове градовете Манд, Алее и Мийо. До него може да се стигне само за 2 часа с автомобил от Монпелие.

Прочети цялата публикация...

четвъртък, 8 април 2010 г.

Дивата градина в центъра на Париж

Недалече от метростанция Йена , на улицата на президент Уилсон, се намира помпозно здание с колони и огромен площад пред него. Това е дворец Токио. Той, както и неговия връстник, двореца Шайо на площад Трокадеро, са построени през 1938 година за Световното изложение в Париж и много силно контрастират с привичната архитектира на града.
След изобилието от авангардност през 20-те години, през 30-те в архитектурата се връща помпопзния неокласицизъм, който е особено характерен за СССР и хитлеристка Германия за онова време. Във Франция този стил не е получил широко разпространение, но дворецът се е запазил. Сега дворецът Токио се използва като място за различни изложби и арт-проекти.



Построен е на склона на хълм. Западната, тилна страна така дълбоко влиза в земята, че входът от страната на улицаъа на прездент Уилсън се наложило да оборудват на нивото на третия етаж , с помощта на мостче, а пред сградата е оставен дълбок и дълъг кладенец, слизащ долу до І етаж. Повече от 60 години това влажно и тъмно място било сметище за болкук и събиране на сухи есенни листа. От 2001 година, с помощта на немската ландщагтна работилница „Балто”, мястото е благоустроено.




Сега посетителите на двореца с удивление гледат надлу, до неотдавна представляваща мръсна и безжизнена яма на входа, и виждат един оазис на буйна растителност. Сякаш от това ъгълче не би могло да се направи нищо , но факта си остава факт – от дивото място е станала една дива и дивна градина.



Имайки предвид, че слънце в този кладенец не попада, дизаинерите използвали растения, които не само издържат на сянка, но и могат да изменят общото настроение на градината, в зависимост от годишните времена. Благодарение на подходящия подбор на цъфтящи и декоративно- листвени растения, пространството заиграло в различни цветове, а вертикалното използване на лианите придало на градината обем. Намирайки се в ниското място пред входа, посетителите имат усещане, че не са в Париж, а в тъмната тропическа гора.Мощните гигантски издънки на клематиса и дивата лоза, а под краката растат папрати, трева и коприва. Ако се прехвърли погледа към другата стена - отново дива лоза, глицин и бръшлян с разнообразна форма и оттенък. Повече от 150 вида растения са поместени на това тинесто местенце.




Според създателите на проекта едно от достойнствата на тази градина е, че градинарят не е роб, който трябва непрекъснато да се грижи до безкрайност за подържане на градината, а е просто посетител. Даже иза поливане не трябва да се ходи там ежедневно , а от подрязване и плевене съвсем няма нужда. Оказва се, че недостатъците са превърнати в достойнства на парка. Градината изглежда пищна и щедра, всяка тревичка се стреми нагоре към светлината, а това създава жизнерадостно настроение.


Прави впечатление текстурата на зеленината. Благодарение на разнообразните декоративни растения, художниците са успели да реализират картини от листа, къдет всяко растени, съществувайки в своето пространство, дава фон на останалите растения. Оригиналната графика на клобите също е била усетена, а това дава на градината някаква „японственост”.







След малка реставрация от 2010 година градината е открита за посетители. Долу, до другата стена на сградата, е била открита градина от 16 миниградини. Те напомнят малките декоративни градинки край жилищните домове, където растат домати, зеленчуци, плодове и непретенциозни растения. Получил се е зелен полупръстен, който много радва парижаните. Всъщност, няма жител на жренската столица, който да не се радва на зелената премяна на своя град.



Прочети цялата публикация...

Statistics

eXTReMe Tracker