ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


Показват се публикациите с етикет Италия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Италия. Показване на всички публикации

вторник, 19 юни 2012 г.

Мостът на въздишките във Венеция

Това е неголямо , но достатъчно живописно венецианско мостче, наречено не напразно така . С това интересно заглавие, както винаги в такива случаи, е свързана някаква стара история….. Този дъговиден мост е бил „прехвърлен“ през Дворцовия канал още през XVII век под ръководството на известния италиански архитект Антонио Конти. Външността на Моста на въздишките е издържана в стил барок - различните украшения от бял мрамор на външно тежкия и монументален мост някаква лекота и изящество. Макар че на пръв поглед на човек му се струва, че във Венеция няма по-подходящо място за срещи, названието си този мост е получил по друга, съвсем не весела причина…. Работата е в това, че през Средновековието този мост е съединявал намиращия се в Двореца на дожите съд, със затвора, от мухлясалите сутеренни помещения на който малко хора са излизали живи, а още по-малко - здрави. Много от минаващите по този мост затворници виждали слънчева светлина и дишали чист въздух за последен път в живота си. Така че много по-правилно би било да се нарече той Мостът на прощалните въздишки - такава била „романтиката“…. По Мостът на въздишките е преминавал и прочутият Джакомо Казанова, който, за разлика от много други, е успял да избяга от мрачния венециански затвор. Да се попадне вътре в моста може отново през Двореца на дожите, а може да посетите и самите тъмници в рамките на провежданите екскурзии. Така изглежда същия този проход вътре в моста, по който осъдените преминавали от Съдебната зала до тъмницата. На времето Мостът на въздишките вдъхновил много творци . В Третяковската галерия сега се съхранява едноименната картина на Врубел , която нарисувал през 1894 година, по време на разходка из Венеция. Споменаване на Моста на въздишките има и в новелата „Среща“ на Едгар Алън По, а има и мнение, че по подобие точно на този мост е създаден арковидния преход от Зимния дворец до Ермитажа в Петербург. Същност една местна легенда гласи, че влюбените ще са уверени във вечността на своята любов, ако на залез се целунат в гондола под този мост….

Прочети цялата публикация...

вторник, 17 април 2012 г.

Манарола - цветният град на скалите



Манарола e неголям рибарски град в Лигурия , която е в северната част на Италия. Разположен е на скали, надвиснали над дивата брегова линия на Лигурийско море. Това е един от петте градове, влизащи в състава на италианската Ривиера, известна като Cinque Terreа те са свързани помежду си с пешеходна пътека.



Манарола е най-старинният и и най-малкият от тези пет града. В центъра му се намира църквата „Сан Лоренцо“, построена през 1338 година. В западната част има малко пристанище, а в източната зона - малък площад, където често се събират местните жители, за да обсъдят някои важни въпроси. Както и в много други места в тази част на Италия, навсякъде растат лозя, а от тях се прави великолепно вино.



В малкото пристанище на Манарола има пристан за лодки. Великолепната картина се формира от живописните разноцветни къщи, построени направо върху склона на скалите, над клисурата. Въпреки че няма плаж, мястото е много подходящо за подводно плаване и изследване на пещерите и скалните пукнатини. За спускане във водата е построена специална стълба.



Основно населението се занимава с традиционния риболов и винарство. Още по времето на Римската империя тамошното вино се цени заради превъзходния си вкус.
В последно време Манарола и другите градове на Ривиерата (Монтеросо ал Маре, Вернаца, Корниля и Риомаджоре) са станали много популярни сред туристите, особено през летните месеци. За най-важна забележителност там се смята споменатата пътека, съединяваща петте града.. Понякога я наричат „пътека на любовта“.










Прочети цялата публикация...

вторник, 3 април 2012 г.

Виганелло - селото, което се осветява от огледало

Виганелло – така се нарича малко селце, намиращо се в Италия, в което живечт около 200 души.Това място е по своему уникално, защото слънчевата светлина в селото достига посредством …. огледало.


Селото е разположено така, че от всички страни е заобиколено от алпийски планини и затова през зимата, някъде от ноември до февруари, местните жители буквално не виждат слънчева светлина.



По тази причина за селото е било разработено огромно огледало, което отразява слънчевите лъчи. Архитект Джакомо Бонзани е създал конструкция, с помощта на което селото ще може да се осветява от слънчева светлина през цялата година. Селото даже и през зимните месеци ще бъде осветено.



Площта на огледалото е 40 квадратни метра. Монтирано е на височина 870 метра. Компютърен софтуер контролира движението на огледалния панел, като той от време на време се завърта.



Стойността на проекта за това село е от порядъка на сто хиляди евро.



Прочети цялата публикация...

петък, 24 февруари 2012 г.

Конко - селото, което плува в облаците…



Плаващ остров сред облаците на Италия - така изглежда уникалната снимка на любителя-фотограф Виторио Поли. Тя е направена на плато Азиаго, което се намира в северна Италия, но на снимката изглежда някак мистично и даже заплашително….
Прибирайки се привечер, живеещият в тази област Виторио забелязал, преминавайки на височина от около 1000 метра, че мъглата в малкото селце като че струи от реката, а самото селце сякаш плува в облаците.
Селцето се нарича Конко и е едно от седемте селца, намиращи се на плато, наречено на най-голямото от тях – Азиаго.
От високото се виждат само покривите на къщите, осветени от залязващото слънце, черковната камбанария. Селцето е малко, с население по-малко от 3000 души, но пък плато Азиаго е най-голямото плато в Източните Алпи на Италия.



Така изглежда селцето Конко в обикновен ден…

Прочети цялата публикация...

неделя, 5 февруари 2012 г.

Хотел-ресторант в скала





Хотел-ресторант Grotta Palazzese е много необичаен, защото е изсечен в скала. Той е в в скалите на средновековното градче Полиняно а-Маре, възхитително със своите бели къщи, построени по отвесните скали с естествени пещери, както и с тесните си улички. То е на 30 км от пристанищния град Бари. Изключително интересен е и неговия ресторант, от „прозорците“ на който се вижда неописуемата красота на Адриатическо море.





Пещерата, чието име носи този интересен хотел-ресторант, се намира на нос, на 24 метра над морското ниво.







Прочети цялата публикация...

събота, 4 февруари 2012 г.

Пленителната Лигурия - една прекрасна земя между морето и планината…



Лигурия е област в Северозападна Италия, разположена на крайбрежието на Лигурийско море. Тя е една от най-популярните области в Италия, сред туристите от цял свят.Броят на жителите и е малко повече от 1,6 милиона.



И няма нищо учудващо, защото всичко това тя дължи на своите прекрасни плажове, живописни малки градчета и превъзходната си местна кухня. Много хора красиво я наричат Италианската Ривиера.



Тя граничи с Франция на запад, с Пиемонт на север и с Тоскана на изток. Лигурия е една от най-малките области в Италия, с дължината на бреговата линия само 315 км, но е изключително красива земя между морето и планината…

Прочети цялата публикация...

петък, 13 януари 2012 г.

Малкият остров Лорето и неговия замък

От много векове малкото островче Лорето привлича със своята уединеност. Някога, много отдавна , там са живели монаси, а сега това е частна резиденция, която е станала истинско украшение на италианското езеро Изео.



сИзвестно е, че на острова е идвал кардинал Боромео, а някъде около далечната 1470 година там е съществувал манастир, в който в усамотение живял отшелникът Пиетро.



Само че някъде към 1580 година манастирът практически престанал да съществува. От него в края на 19 век били запазени само няколко руини, които, в крайна сметка, се паднали на капитана от кралската флота Винченцо Рикиери. На острова той си построил замък с островръхи назъбени кулички в неоготически стил, а територията около него облагородил с боров парк.





Прочети цялата публикация...

сряда, 21 април 2010 г.

На островът на трите вулкана


Едно от най-популярните места в Южна Италия, на което може да се съчетае полезното с приятното: освен че всеки може да се наслади на неземната му красота, може и да се възползва от термално- оздравителните му курорти.

Искя е вулканичен остров и е най-големият от тройката острови в Неаполитанския залив.
Смело може да се каже, че това е най-гъсто населеният остров в Италия. Площтта му е само 46 квадратни километра, но там се намират шест населени места и 3 вулкана -
Епомео (788 м) , Тработи (512 м) и вулканът Монте-Вези (395 м).

Смята се, че този остров е задължително да се посети от всеки, който е дошъл в регион Кампания, в Южна Италия.

Административния център на острова е Искя Порто. Говори се, че през туристическия сезон веселие и глъч се чуват по улиците му денонощно. Островът има население около 50 хиляди души, а през лятото те нарастват десеткратно. Не е трудно да се стигне до него, защото е само на 40 км от Неапол и освен ферибота, който се движи на всеки час, има регулярен курс на катер. Това значи, че пътуването няма да отнеме и час. Най-високата точка на острова е в планината Епомео -788 метра. Това, всъщност е дремещ от векове вулкан. Той е от така наречените „димящи” вулкани , който има „фумароли”. Това са места в кратера и пукнатини по склоновете му, от коиото излизат отделящите се газове. Названието им произлиза от fumo – дим и по този начин вулканът се оказва безпоасно спяш - не се натрупват газове в недрата му и не се формира балон, който да изтласка лава на повърхността му.



Цитрусова горичка в Искя.

Наричат го Зеления остров, заради пищната му растителност, изобилието от цветя и ярката му зеленина. Плоските била на планините и боровите гори изобилстват от ягоди, бели гъби и полски цветя, а навсякъде се срещат кестенови, цитрусови и маслинени горички. Сгряван от подземните води, островът остава зелен през цялата година. Освен това, слънцето грее почти през цялата година - т.е. – повече от 300 дни, а ветровете сякаш минават встрани от Искя.
Регион Кампания е богат на термални източници, но островът има в този смисъл уникално значение. На неголям участък земя, сред морето, горещите източници бият почти навсякъде, като снабдяват с целебна влага 121 термални комплекса. Прието е, Искя да се счита за термалната столица на Кампания.



„Градините на Посейдон”


Лечебните свойства на местната вода и кал са били известни от много отдавна и са били използвани от древните гърци и римляни за лечени. На този остров се съчетават целебното действие на морската вода и горещите , термални източници.
Уникалността на Искя е в това, че горешите извори излизат на повърхността не само по планинските места, но и по морския бряг и дори в морето.




В залив Сотджето горещите радонови гейзери и „”фумароли” се смесват с морската вода и затова там къпането е възможно през цялата година.
Термалната вода е многообразна коет се дължи на вулканичния произход на острова, а температурата и е 80-90 градуса.




" „Градините на Посейдон” –закрит басейн

На острова се произвежда собствена натурална козметика. Кремовете и маските, създадени на основата на термални води и кал, почистват и тонизират кожата.
На острова има 6 уникални центрове за отдих и релаксация, един от които е „Градините на Посейдон”


„Градините на Посейдон”



На входа на остров Иския, от лявата страна се вижда ясно висока скала туф, увенчани със суровите сиви сгради на Арагонскииия замък, който е основният символ на града.



Вид на града от площадката на Арагонския залив


Вид на града от площадката на Арагонския залив



Форио е второто по големина градче на остров Искя. Църквата Санта Мария е един от символите на острова и е разположена върху скала, издадена над морето. В нея се пазят молитевите на оцелелите след буря моряци.
Когато слънцето залязва, от площадката пред нея щастливците могат да водят „зеления лъч”. В резултат на рефракцията на светкината последния слънчев лъч се оцветява в зелено.






Прочети цялата публикация...

Statistics

eXTReMe Tracker