Бъркли Пит – най-токсичното езеро на планетата

Мед, киселини, цинк, арсен, токсични отпадъци от производството - всичко това плува в езеро Беркли. Малко сложно е, то да бъде наречено езеро. Може би по-скоро е басейн. През 1995 година ято гъски кацнало във „водата“, и повече никога не излязло… 342 умрели птици измъкнали спасителите на сушата…

Бъркли Пит е езеро, което се намира в голямата яма на стар меден рудник, близо до град Бут в щата Монтана(САЩ). Смята се, че е най-токсичното в света. Във водата му се намират голямо количество замърсяващи го вещества и отровни отпадъци, като мед, кадмии, арсен, алуминии, желязо, цинк и още много други.

Работата в мината започнала през 1955 година под управлението на Atlantic Richfield Companу, много голяма нефтодобивна компания в САЩ. Когато през 1982 година рудникът бил закрит и отводнителните помпи били прибрани, замърсените подпочвени води започнали бавно да запълват ямата. От тогава до сега нивото на водата се покачило със 70 метра.

Въпреки че веществата в това езеро са изключително отровни, преди известно време на дъното му били открити нови видове водорасли, еволюирали в борбата за оцеляване. Тяхната адаптация им позволява да оцеляват в тази прекалено агресивна среда. Учените предполагат, че изследването на такива организми в последствие ще помогне да се намери по-ефективно лекарство срещу рака.

Прочети цялата публикация...

Кладенец Тора - тайнствената врата в подземния свят….

Орегон е щат, разположен в северозападната част на САЩ. Поради местонахождението си в крайния Запад, много хора го наричат „щат на слънчевия залез“. Oрегонското крайбрежие на Северна Америка изобилства от удивителни природни забележителности, а най-запомнящия се участък се явява Перпетуа със завладяващите крайбрежни пейзажи и гъстите горски масиви. На това крайбрежие още от 60-години има област от около 11 квадратни километра, на която се създават всички възможни удобства за туристите, защото е направо невъзможно да не се забележи красотата на този регион. За любителите на активния отдих там са направени около 40 км пешеходни маршрути из гъстите гори с множество отбивки към океана и близките басейни, издълбани в скалите преди милиони години. На територията на Орегон има множество езера, в това число и най-дълбокото езеро в страната - Крейтер(589 метра). Бреговата линия на нос Перпетуа също има няколко природни забележителности. Devil’s Churn е дълга пукнатина в крайбрежната скала, която се изпълва от всяка вълна и която понякога се „взривява“ гръмко, вследствие сблъсъка на предходната вълна със следващата. Кладенецът Тора е удивително творение на природата . Когато започва прилива, стичащата се в него вода създава ненадмината красота и мамеща тайнственост. Тогава Кладенец Тора изглежда като истинска врата в подземния свят. Мястото е много популярно сред фотографите и дори факта, че е много опасно, не може да ги спре. Необузданите вълни за един миг могат да завлекат в бездната всеки търсач на приключения…. По време на приливи и когато вълните са високи Кладенец Тора се превръща в истински гейзер - фонтан, изхвърлящ из дълбините си милиони солени пръски!

Прочети цялата публикация...

Остров Драй Тортугас и форт Джеферсън

Отдалеченият остров Драй Тортугас край крайбрежието на Флорида, се слави със своята история, като обител на морски костенурки, с потъналите си съкровища, а също и с това, че е една от най-големите в света крайбрежни крепости. Хуан Понде де Леон е първият, който открил този остров през 1513 година, когато бил ничий и представлявал група корали, населени с морски костенурки. Първоначално той го натекъл Лас Тортугас, което се превежда като „островът на костенурките“. Приставката „драй“ била добавена по-късно с цел да бъдат предупредени мореплавателите за недостигът на прясна вода, а ако трябва да сме точни, в нейното отсъствие, и която се превежда като „сух“. Островът е разположен между Мексиканския залив и Атлантическия океан. След откриването си започнал да се отбелязва на испанските карти и станал знак за търговци и изследователи, како и ориентир по пътя за крайбрежието. Освен това островът станал място за множество корабокрушения. Ниското ниво на водата, силните течения и метереологичните условия дали основание да бъде наречен „капан за кораби“. Носят се слухове, че и до ден днешен големи количества потънали съкровища са на морското дъно по тези места. Крепостта на острова била основана през 1822 година, като там имало и военноморска база, помагаща за борбата с пиратството в Карибско море. През 1847 година, след дълго планиране, започнало строителството на това укрепление с шестоъгълна форма, с 420 вратички за тежките оръжия. Височината на стените над морското ниво е 15 метра, а крепостта е обградена от ров с широчина 23 метра. Макар че строителството е продължило с десетилетия, никога не е било изцяло завършено. Били са използвани 16 милиона тухли, а това прави Драй Тортуга едно от най-големите пристанища, строени някога. По време на гражданската война островът е бил използван като затвор. През 1874 година пристанището било изоставено от военните и бил използван като въглищно депо, карантинна болница , а чак през 1935 година получил статут на национален паметник. Сега това място се нарича Национален парк Драй Тортугас

Прочети цялата публикация...

Мистерията на балансиращите скални блокове

В западната част на планината Сан Бернандино, недалече от трасето, съединяващо Лос Анджелис и Лас Вегас, учените неотдавна се натъкнали на геологична загадка: огромни каменни блокове, застинали в странно положение , направо над разлома Сан Андреас. Удивителни са не само балансиращите камъни, а и факта, че те продължават да стоят на мястото си, независимо от силните земетресения, чийто епицентър се намира само на няколко километра от тях. Камъни с акробатическо равновесие може да бъдат намерени по целия свят. Метеорологическите и геологическите сили отмиват материалите около тях, оставяйки гигантски камъни в необичайно положение, балансиращи на други камъни. За тях даже е измислено название - неустойчиви висящи блокове. По принцип в сеизмично активните области никой не очаква да види подобно явление , а още по-малко - висящи блокове близо до активен разлом. В действителност отсъствието на висящи блокове може да бъде показател, че областта е сеизмично опасна. Учените са стигнали до извода, че в областите с висящи камъни не стават силни земетресения. В противен случай тях просто няма да ги има… Само че в каменните конструкции в Сан Бернандино има нещо удивително. Там има две струпвания на камъни, включващи десетки висящи блокове, а те са само на 7 километра от разлома. Учените започнали да търсят отговора на въпроса, защо тези камъни стоят в този си вид от хиляди години, без да паднат, макар че някои от тях можело да бъдат разклатени с ръка… Установено било, че камъните стояли там от хиляди,а някои - от 18 хиляди години, което е много дълъг период, особено ако се има предвид близостта с разлома. Сеизмична загадка е и факта, че голямата пукнатина на разлома е заобиколила двете струпвания на висящи каменни блокове и те са останали недокоснати. За сега няма никакво разумно обяснение, но учените продължават да го търсят…

Прочети цялата публикация...

Кипарисовата гора на езеро Кадо

Caddo Lake е голямо открито езеро, разположено на границата между Тексас и Луйзияна и заема почти 26000акра (и само за сведение - 1 акър е малко повече от 4 дка). Това е защитена територия с най-голямата кипарисова гора в света.

Това е зоната на заливни гори на така наречените "плешиви" кипариси (Bald Cypress).

Огромни дървета стоят във водата, покрити с дебели гирлянди от пълзящи растения.

Има много заливчета, поточета и мочурливи ливади

Някои участъци от езеро Кадо са напълно покрити от водни растения - това е царството на водните лилии.

Това е едно удивително и много красиво място!

Прочети цялата публикация...

Американският Стоунхендж

В град Хоумстед във Флорида се намира една странна структура от монолитни коралови блокове, изградена от родения в Латвия Едуард Лидскалнин през първата половина на ХХ век. Хората нарекли съоръжението Кораловия замък и веднага бил обвит в тайнственост се заговорило за загадки.

Латвиецът никога и на никого не позволявал да наблюдава строителството на Кораловия замък. Бил много подозрителен. Най-напред изградил големи стени, под чието прикритие след това работел само нощем, на светлина на фенер. Блоковете, с които се снабдява, спускайки се към морето, тежали по 30 тона, което показва, че били два пъти по-тежки от големите блокове на Хеопсовата пирамида. Как е правел това във време, когато дори не е имало специална техника, си остава загадка…

На това място всичко е обвито в мистика и тайни. Самият Едуард твърдял, че е разкрил тайната на Египетските пирамиди, а така също на пирамидите в Перу и Юкатан( Чичен-Ица и Теотиуакан). Твърдял, че е разбрал как древните строители са издигнали тези съоръжения и как с помощта на примитивни инструменти лесно са премествали многотонни блокове. Съседските момчета твърдели че са видели, как кораловите блокове на Едуард леко плуват из въздуха, премествайки се на необходимите места в парка.

Отгоре на това на Едуард се наложило, да промени разположението на замъка, което, според една от версиите е направено в търсене на максимален източник на магнитната енергия на Земята. Според друга версия той се е укривал от вниманието на съседите, тъй като е искал да живее уединено. Изследователите предполагат, че той е успял да декодира магнитните енергии на Земята и по такъв начин , намагнетизирайки блоковете, с лекота ги е премествал с помощта на обикновен статив и ролки. Едуард смятал, че всеки материал си има свой индивидуален магнит, взаимодействащ в по специален начин с магнитното поле на Земята. Твърдял, че вижда магнитната енергия под формата на светлинни маниста, и като я следва, разполага своите блокове. У много туристи се появява главоболие, когато преминават през сводестата арка на 9-тонната входна врата.

Този слабоват мъж нямал никакви инструменти, нямал кола и въобще - никаква техника. Не използвал електричество, поради липсата му, и все пак някак си се спускал към океана , където издялвал многотонни каменни блокове и, неизвестно как, но ги доставял на своя участък, подреждайки ги с изумителна точност.

Отначало Едуард Лидскалнин оградил мястото си с голяма стена. Вратата в нея била също изсечена от варовик и тежала 9 тона, но била така перфектно направена, че се отваряла само от докосване с пръст. От същите тези блокове била изградена двуетажна кула с общо тегло 243 тона, където мъжът живеел и работел до самата си смърт. По-късно достроил тронна зала с 12-метров обелиск, каменни статуи на Сатурн и Марс, и голям полумесец. Последният етап от строителството бил изграждането на спалня с 2 големи легла и бебешка люлка - несбъднатата мечта на Едуард.

След смъртта му учените се заели с изучаването на неговото творение. За експеримент бил докаран мощен булдозер, който всячески се опитвал да помръдне един от 30-тонните блокове на Кораловия замък, но нямал никакъв успех. Когато 9-тонната врата престанала да се отваря, едва успели да я свалят с помощта на огромен кран. Тогава станало ясно, че мъжът пробил точно през центъра на 3-метровия блок, по цялата му дължина, идеално равен отвор, с диаметър 5 см, в който бил спуснат метален прът с лагери. Да се направи такъв отвор в наши дни, би бил нужен много мощен лазер….

Вътре в замъка бил намерен странен уред, когото учените нарекли генератор за постоянен ток. Той представлявал масивна конструкция с множество метални детайли, със звездата на Давид по средата. На външната страна на устройството били монтирани 240 ленти от постоянен магнит.

Изследователят Кристофър Дан в книгата си „Тайната на Кораловия замък“ пише, че на света има само един човек, който със собствения си пример е успял да докаже решението за издигане на египетските пирамиди, но вече не е между живите… Това наистина е така, защото Едуард Ласкалин не е оставил никакви пояснения за сътвореното от него чудо, а само множество тайни и загадки. По мащаб това съоръжение смело може да се сравнява с Египетските пирамиди и Стоунхендж. В САЩ Кораловият замък се нарича точно така: Американският Стоунхендж.

Прочети цялата публикация...