ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


Показват се публикациите с етикет Вулкани. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Вулкани. Показване на всички публикации

четвъртък, 5 април 2012 г.

Един вулкан, гледан отвътре…



Наскоро група учени са се спуснали в магмената камера на спящия вулкан Трихнюкайигюр. Преди около 3000 години той е помогнал да се сформира Исландия и макар че е спящ, никой не може да каже, кога ще се събуди. Намира се недалеч от Рекявик . Оказал се подходящ за научни изследвания , тъх като е разположен съвсем близо до земята(на дълбочина 200 метра), и освен това става дума за най-безопасната магмена камера, която съществува на планетата.



Отначало изследователите се спуснали с обикновено въже, а след това построили метален асансьор, за да могатж да свалят тежкото оборудване.Екипът се състоял от двама учени от университете на Исландия, и 15 души помощен персонал. Един от изследователите споделил, че се е почувствал съвсем нищожен в сравнение с природата и нейните възможности. Вътре във вулкана било красиво и спокойно.



Фрейстейдн Сигмундсон бил първият от изследователите, който видял вътрешността на вулкана със собствените си очи.



Изследванията на учените били нужни, за да се хвърли малко повече светлина върху това, как протичат процесите на изригване , тъй като в последно време природата не дава възможност да си отдъхне голрмия брой катаклизми.


Прочети цялата публикация...

сряда, 11 януари 2012 г.

Какво знаете за калните вулкани



Такива вулкани има в 26 страни в света, като по-често са в Колумбия, Италия, Румъния, Русия, Украйна, Азербайджан, Иран, Пакистан, Малайзия…. На планетата са известни повече от 800 , а 350 от тях се намират в Азербайджан. Няма в света друга територия, в която калните вулкани да се характеризират с такова разнообразие, активна дейност и количество. В националната академия на науките на тази страна, даже има специален отдел по вулканизъм на калните вулкани. Височината на някои кални вулкани там достига 400 и повече метра.







Тези вулкани дават възможност да се изясни строежа на дълбочинните пластове на Земята, и характера на ставащите в тях геохимични процеси. Ясно е, че са геологически тясно свързани със земетресенията. В навечерието на земетресения се наблюдава активизация на вулканичната дейност и някои компоненти в състава на отделяните газове и вода, аномално се увеличават (при газовете – въглероден диоксид и хелий; във водата - бор, хлориди и сулфати).Освен това силните земетресения, с магнитуд 4,5 – 5 и повече, провокират изригването на калните вулкани.
калните вулкани не само са спътници на нефта и газа, а органичната тиня съдържа много ценни микроелементи : манган, литий, ванадий, мед, а вулканичните води са богати на бром, азот и йод.



Благодарение на тези свойства, вулканичната кал намира широко приложение в медицината за профилактика и лечение на много заболявания.






Изригването на такива вулкани обикновено е тихо и спокойно, но понякога рядката кал изригва на такива потоци, че се разпръсква на стотици метри наоколо, с което наподобява истински вулкан.






От друга страна вулканичната глина може да бъде използвана като висококачествена суровина за добив на керамзит, направа на цимент, кирпич, както и метални топчета, и затова широко се прилага в строителството.








Прочети цялата публикация...

четвъртък, 25 август 2011 г.

Вулкан Масая. Никарагуа.


От всички вулканични страни в Централна Америка( а там всички страни са вулканични, с изключение на Белиз), Никарагуа може смело да държи палмата на първенството. На територията и са разположени 18 големи вулкана с различна степен на активност и отгоре на това се намират там, където живее 90% от населението на страната. Ако имате време и желание, може да се изкачите на всеки един от тях, но Масая е единственото място, където до кратера може да се изкачите с автомобил. На 20 км от хр Масая, се намират едноименния национален парк и вулкана. За да стигнете до него, всичко, което трябва да направите е, да влезете на територията на парка, да заплатите малка такса и да оставите записка в дебела книга, за да знаят служителите, в случай на извънредни обстоятелства, къде да изпратят урната с Вашата пепел. До кратера може да се отиде на съвсем близко разстояние , и от него ще Ви отделя само не висока бетонна стеничка.


От близо вулканът изглежда така:

Ако се наведете през стената, може да видите, че стоите на края на „гърлото” на вулкана, с диаметър няколко километра и дълбочина 200 метра, а в средата му се намира самия кратер. Мъглата, която закрива всичко, не е от облаци, а е от истински серен диоксид, а от това на обзорната площадка вони като в ада.

Вулкан Масая не е изригвал истински от 18 век, но голямо изригване на органични газове тук се случва на няколко години и затова са поставени предупредителни реплики на няколко езика, които съвсем не са излишни.

Обзорната площадка с автостоянка съвсем не е единствена. Ако човек има свободен половин час, може да се изкачи на следващата, по-високата: там, където предвидливо е поставен голям кръст.

Това, което се вижда от втората площадка е наистина интересно!

А и докато човек се изкачи до кръста, времето може да се промени няколко пъти, а и за околностите на вулкан Масая това е нещо обичайно.

Пейзажът наоколо има повече или по-малко лунен вид: зеленината едва-едва започва да завладява лавовите поля с двестагодишна давност...

Иначе около кратера няма никакви признаци на органичен живот.

68a
Всичко е диво, страховито и по своему красиво...

Прочети цялата публикация...

неделя, 14 август 2011 г.

Вулканите на остров Тенерифе


Остров Тенерифе е най-големият от островите на Канарския архипелаг, възникнал преди около 20 милиона години, издигайки се след серия подводни изригвания. Архипелагът влиза в групата на вулканичните острови, за едно с Азорските острови, островите Зелени нос и Мадейра. Най-големият вулкан на Тенерифе и на целия архипелаг е вулкан Тейде (3718 м), и това е най-високият връх в Испания. Той се намира в самия център на острова и се вижда от почти всяка точка. През зимата върхът на вулкана обикновено е покрит със сняг и от векове се оказва ориентир за мореплавателите.
Статистика за наблюдението на изригванията на острова се води от 1492 година, когато Христофор Колумб от съседния остров Ла Гомера е наблюдавал и описал най-силното изригване, както тогава му се е сторило, изригване на вулкана Тейде. Всъщност изригването е било на намиращия се само на няколко километра от него по-нисък вулкан Пико Вехо.

От тогава статистиката е неумолима силни изригвания на острова стават на всеки сто години и грешката никога не е надвишавала 5 години. Последните няколко изригвания са станали в периода 1907 – 1909 година. Затова сега жителите на Тенерифе с тревога очакват следващия катаклизъм.

Поради своите химични и геологически особености, лавата на вулканите на Тенерифе не може да развива голяма скорост - не превишава 5 км в час. Затова потокът от лава никога не е бил причина за гибел на хора. Основен поразяващ фактор при изригванията е пропластическата вълна, състояща се от нажежени отровни вулканични газове и пепел. Тя може да се движи със скорост от няколко стотин километра в час, и никой не може да се спаси от нея с бягство.Именно такава вълна е убила жителите на градовете Помпей и Херкулан по време на знаменитото изригване на вулкана Везувий през 79 година пр. н. е.

В интерес на истината Тенерифе знае и случаи, когато вулканичната лава е погребвала села и даже цели градове. Така напримет през 16 век тя напълно е заляла градът-пристанище Гарачико, който се намирал на северното крайбрежие на острова. Жителите успели да избягат. По-късно градът бил построен отново, но повече никога не станал пристанище. Застиналите потоци лава направили залива непригоден за акустиране на плавателни съдове.


През 1909 година серия от изригвания на острова завършили с пробуждането на съвършено нов вулкан. Това била неголяма планина, която даже си нямала и име, която по-рано не била изригвала и даже не била смятала за вулкан. Намирала се в близост до градчето Сантяго дел Тейде , в северозападната част на острова. Още в началото на изригването тя се взривила и от нея на практика не останало нищо. Потоците от лава пълзяли към селото и горели лозята. Тогава, съгласно местното предание, от църквата излязал свещеник , паднал на колене и започнал да се моли за спасение. Лавата спряла почти пред краката му. И сега, когато се пътува с кола, застиналите потоци лава изглеждат така, сякаш катастрофата е станала преди дни. Там и до сега няма растителност, а на мястото на вулкана се е образувала голяма дупка.

Трудно се получава разрешение от местните власти за изкачване на най-високата част на вулкана Тейде, но пък кратера на другия вулкан , с височина 2700 метра може да бъде посетен.

Кратерът на Тейде представлява почти кръгла котловина с диаметър над 10 км и се намира в центъра на националния парк, който е бил основан още през 1954 година. На територията на парка може да се попадне с автомобил, по път, който са прокарали изпратените от диктатора Франко комунисти.

От северната страна пътят се изкачва към кратера през удивителната по своята красота и разнообразие природа на долина Оротава, пресичайки 4 климатични пояса. Там расте канарската ела, която е местен ендемит. Тя е доста по-ниска от тази, която е разпространена в северните ширини, но има много дълги иглички и огромни шишарки, почти колкото главата на бебе. Елховите шишарки са много малко, а падайки от дървото, те пропадат дълбоко между камъните.


Животинският свят в Националния парк е представен от диви зайци, таралежи, мишки и земеровки, а също и от няколко вида птици. На Канарските острови няма едри животни и хищници и най-голямото животно, което е обект на лов, това е заека.

Вулканите Тейде и Пико Вехо са на няколко километра един от друг, като последния има кратер-паразит, разположен не на върха, както е обикновено, а в средата на склона и приличащ на пробит цирей, което е доста рядко явление. Кратерът се е образувал през 1907 година и от него са се излели по склона и са застинали потоци черна лава. Смята се, че колкото по-тъмен е цвета на лавата, толкова тя е „по-млада”.

Визитна картичка на кратера са така наречените „лунни пейзажи”. Това са поля с лавовои остатъци , полузасипани с разноцветен вулканичен пясък. Има и съвсем равни участъци. Гидове твърдят, че точно там е сниман филма „Междузвездни войни”.

Наоколо като часови се извисяват разноцветни вулканични скали. Когато човек ги погледне, изведнъж му минава през ум, че тези исполини са стояли там от преди милиони години. Над тях се синее небето, планинския вятър къса рехавите облаци и създава редки оптически ефекти.


Тези места са били много обичани от Тур Хейердал, който е прекарал края на живота си на остров Тенерифе. На гости му е идвал Юрий Сенкевич и заедно са правели наблюдения на кратера. Някои уфолози считат, че на него се падат повече от половината документално фиксирани срещи с НЛО. Мястото е величествено и прави силно впечатление, а местните планини са Мека на вулканолозите от цяла Европа.

Когато човек се спуска по планинската серпентина и пред него е синия океан, а зад гъба му – застиналите вулкани, неволно го обхваща тъга и си дава сметка, че някога пак ще се върне....


Прочети цялата публикация...

петък, 11 юни 2010 г.

Вулкан Авача



Вулкан Авача се отнася към типа на така наречените двойни вулкани. По своя строеж се явява копие на известният вулкан Везувий, само че го превъзхожда значително по размери. Връх на вулкана се явява обкръжаващата кратера тънък остър ръб. Кратерът е с диаметър 400 метра и е запълнен с вода. От невидимите пукнатини в скалите излизат струи пара и газове. Температурата на страничните „фумароли” се колебае между 90 и 150 градуса.









Прочети цялата публикация...

сряда, 9 юни 2010 г.

Котловината на вулкана Узон

Това е уникален в мащабите на Земята район на проява на съвремения вулканизъм и място на уникална симбиоза на този вулакнизъм и дивата природа. Стъпвайки по горещата, сякаш жива земя на котловината, на човек започва да му се струва, че усеща , колосалната енергия , скрита в подземните складове..

Узон представлява огромна падина, с диаметър около 10 км и площ 150 квадратни километра, образувала се на мястото на разрушения вулкан и наричана калдера (от испански – „котел”).
Последствията на катастрофалното изригване , станало преди около 8500 години , се виждат и сега , под формата на кратер на изригване с диаметър около 1 километър.


Сутрин, когато въздухът е още прохладен, от височините на обкръжаващите от запад и север планини, се открива изумителната панорама на жълти димящи полета със стоящи над тях стотици стълбове пара, със зелени дървета, кафеникави тундри и синкави езера.
Отдолу на всяка крачка се чуват изумяващи звуци: всичко пука, шуми, свисти и пухти, сякаш енергията на Земята се опитва да излезе направо от под краката.


Хидротермалната дейност е съсредоточена в югозападната част на котловината, на 5 термални полета. Тя се проявява с множество кипящи кратери, с многобройни кални котли и вулканчета, с парещи или нагрети площадки, от които излиза пара или гореща вода.


Сред езерата на котловината най-голямото, но всъшност малко и студено е Централното. Интересни са още топлото и незамръзвашо Фуморално (пушещо), Банята, в което дъното е лъжливо и всъщност е коричка от разтопена самородна сяра, намираща се в дълбочина...


Котловината на вулкана Узон е уникално място , в което едновременно може да се наблюдават проявите на младия вулканизъм, минерало и рудообразуване, развитие на термалните езера, излизането на най-новия нефт на планетата, както и микробиологичните процеси е термалните източници. И освен това е невиждано зрелище, образувано преди повече от 40 хиляди години, което просто не може да не привлече вниманието на туристите...



Прочети цялата публикация...

Statistics

eXTReMe Tracker