Пътешествие към глъбините на Земята

Пещерата на гигантските кристали

Тя се намира в мина Naica и мястото и е наистина удивително. Naica е действаща мина в Мексико за добив на олово, цинк и сребро, която е недалече от град Чиуауа(по името на разположената също там пусиня, на границата между Мексико и САЩ.
Открита е съвсем случайно през 2000 година , при прокарване на нова шахта, когато двама миньори, на дълбочина повече от 1000 фута намират пещера с истинска „гора” от гипсови кристали - най-големите, които някога са виждани на Земята . Дължината им е до 12 метра и са с тегло – до 55 тона. Според някои оценки възрастта им е повече от 600 хиляди години.

Тази мина е известна на изследователите от 1794 година , когато в основата на хълмовете, наричани от индианците Naica, открили сребърна жила. На езика на индианците Tarahumara, Naica означава „сенчесто място”. До 1900 година от нея са добивани злато и сребро. След това започнали да я използват за добиване на цинк и олово, а от 1911 ди 1922 година била затворена.

Откривателите на пещерата направили едно от най-гръмките географски открития на нашите дни, а самите братя Санчес били удивени от видяното.
Под сводовете на голямата по размер пещера, в лъчите на фенерите исполинските кристали блестели сякаш са стволове на огромни ели, небрежно разхвърляни като пръснати кибритени клечки, изпаднали от кутийката си.



За да се запази това истинско съкровище, маршрута на хоризонталната шахта бил променен. Страхували се, че пещерата може да бъде наводнена, но след изследване нивото на подпочвените води, опасението отпаднало и до нея имало достъп, но след като няколко кристала били повредени, за да се запази цялата красота за поколенията, достъпът бил спрян.Сега в пещерата работи международна група от учени.Пейзажът много напомня чужда планета, само че потопена в глъбините на нашата собствена. Казват, че по- малко от 100 човека са видели това остинско чудо със собствените си очи. Температурата е плюс 50 градуса по Целзий, а влажността на въздуха е почти 100%.

С кислородно оборудване и с костюми, запълнени с лед(за да не получи топлинен удар), човек може да прекара в нея не повече от 20 минути... Без него - по- малко от 6...




Дали наистина горещината не се дължи на пътешествието към центъра на Земята..., където може да се види една от най- красивите форми на гипса .

Прочети цялата публикация...

Усмивката на аксолотъла

Представлявайки личинкова форма на амбистома, аксолотълът се счита за един от най- интерсните обекти за изучаване. На първо място, на личинката съвсем не и е нужно да достигне ниво на възрастен индивид, за да се размножава и претърпява метаморфози.

Удивително, нали? Тайната се крие в неотения - явление, при което половата зрелост и привършването на жизнения цикъл стават още на личиково ниво, или казано по друг начин – в „детска” възраст”. При личинките на опашатите земноводни от рода абистом, този процес се дължи на недостиг на хормона тиреоидин, който се отделя от щитовидната жлеза.



Експериментите са доказали, че пониженото ниво на водата при домашно развъждане на тези личинки, както и по- студеният и сух климат, способстват за тяхното превръщане във възрастен екземпляр, който всъшност не се различава особено по размер от личинката. Ако случайно във Вашия аквариум живее аксолотъл, а Вие искате да го превърнете в амбистом, обезателно в храната му трябва да прибавите необходимия му хормон.


Аналогичен резултат се получава и с помощта на инжекция. Като правило, за преобразяването са нужни няколко седмици. През това време личинките променят формата на тялото си и неговата окраска. Освен това, аксолотълът завинаги се лишава от своите външни хриле.


В дословен превод от ацтекски , аксолотъл това е „водна играчка” , което всъщност е в пълно съответствие с неговия причудлив външен вид. На пръв поглед напомня тритон, но се отличава с доста едрата си и широка глава. Отделно внимание заслужава усмихващата се „физиономия” на аксалотъла, дребничките очички –маниста и несъразмерно широката си уста.Що се отнася до дължината на тялото на земноводното, то е около тринадесет сантиметра. Освен това за аксолотъла е характерно свойството на регенерация на изгубените части на тялото. Природната му среда са планинските езера на Мексико - Ксочимайлко и Чолко.

Ако внимателно се вгледаме в главата на земноводното, може да забележим шест дълги хриле, симетрично разположени . Те напомнят тънки и гъсти клончета, които личинката от време на време почиства от органични остатъци.


Благодарение на широката и дълга опашка асколотлите са отлични плувци. Въпреки това по- голямата част от времето прекарват на дъното. Пък и защо да се затрудняват с излишни движения, щом храната сама влиза в устата им? Те са хищници и по- голяма част от времето си остават в „засада”.

В началото не малко удивление у биолозите предизвикала тяхната дихателна система, защото имат и бели дробове и хриле. Но това е отлична адаптивна реакция, защото ако водата , в която живеят е бедна на кислород, личинките много бързо преминават към дишане с дробовете.

Това, естествено не се отразява много добре на хрилете, и те постепенно атрофират. И не на последно място трябва да се отбележи окраската, която е много оригинална: малките черни петънца равномерно покриват зеленото телце, макар че коремчето му си остава практически бяло.В природата, макар и рядко, се срещат и съвсем бели представители на този вид земноводни.
А може би се „умихват” в очакване на своята вечеря?....

Прочети цялата публикация...