Хевиз - красивото езеро с лечебни свойства

Езеро Хевиз е единственото в Европа и второто на планетата, което има балнеологични, лечебни свойства . Площта му достига 4,7 хектара, а максималната му дълбочина е 36,5 метра.

Намира се на 193 километра от Будапеща, недалече от известното езеро Балатон.

През 1795 година граф Фещетич открил първия балнеосанаториум, но още от много отдавна нашите предци са знаели за лечебните свойства на водата. Ако се вярва на легендите, точно тази вода е успяла да излекува парализирания крак на Теодосий Флавий, бъдещият император на Римската империя.

Водата в езеро Хевиз е уникална - топла е и притежава лечебни и бактерицидни свойства: подобрява кръвообръщението, укрепва ставите и вътрешните органи.

Езерото се захранва от 3 подземни водоизточника с различна температура, които се намират в пещера с диаметър 18 метра. Ежедневният им дебит е 86 милиона литра вода, а ежесекундния - 420 литра. Водата е богата на газове и минерални вещества. Съдържа още въглероден диоксид, бикарбонат, флуор, сулфат, сяра, калий, магнезий, ниско ниво на радиоактивност, радон, хлорид и др.

Водата на езеро Хевиз има свойството да се обновява на всеки 28 часа.

Дъното на езерото е покрито с лечебна кал, която има значителна топлоемкост и хидрофилност и затова се използва за лечебни процедури. Водата в езерото може да бъде предписана и като съпътстващ питеен курс.

Водата в езерото дори и през зимата не спада под 24 градуса.

Когато през зимата над езерото се образуват изпарения, гледката е изключително красива и къпането може да бъде целогодишно и изключително приятно. . Местните хора казват, че тогава езерото „пуши“. Като се има предвид, че езерото е заобиколено от разкошна девствена гора с територия повече от 50 хектара, става ясно, че около него се създава неповторим и уникален микроклимат.

Прочети цялата публикация...

Градината Сайхо дзи в Киото

Риндзаи Дзен е будистки храм, който се намира в Мацуо(Киото, Япония). В тази древна столица на Япония може да се видят множество привлекателни градини на мъховете. Това се дължи на факта, че обкръжаващите града планини осигуряват на Киото постоянна влажност, а продължителните летни сезонни дъждове създават благоприятни условия за развитието и оцеляването на мъховете. Най-известният от всички "kokedera" или „храм на мъховете“ е храм Коинзан Сайходжи (Koinzan Saihoji), разположен в подножието на планината Коинзан, на запад от Киото.

Този храм е известен със своята градина и с особено красивия си зелен мъх, който покрива всичко наоколо. Нарича се храм „Кока-дера“, което означава :храм на мъха“, но е известен също и като „Koinzan Saiho-ji“. Храмът е построен в чест на Амитабха и от 1994 година Сайхо дзи е в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО, като една от частите на „Исторически паметници на древната столица Киото“.

Мъховете винаги са били високо ценени като традиционен атрибут на японската градина. Някои от японските градини са известни от 7 век на новата ера. Най-ранните от тях са се основавали на китайските традиции, но малко след това придобили свой собствен характер и стил, напомнящ японския ландшафт.

Идеята на традиционната градина отразява философията на Синтоизма, според която обкръжаващия свят се възприема като „изпълнен с първичната сила на сътворението“.

Историята на тяхното възникване е от времето на феодализма в Япония (12-19 век), и сега, в съвременна интерпретация , тези градини на мъховете са станали част от японската традиция. В превод от японски „коке“ означава „мъх“, а „дера“ - „храм, светилище“ и от тук е прозлязмо названието - „Кокедера“.

Дори и преди хиляда години монасите дзен-будисти са писали за мъховете в градините при храмовете, макар че останалия свят сега едва започва да се приближава към разбирането им и се опитва да откопира уравновесеното спокойствие , царящо в тези градини на мъховете.

Този храм е бил основан още през епохата Нара от монаха Гьоки. По време на гражданската война бил напълно разрушен , а градината загинала. През 1339 година започнало възстановяването му, което продължило цяло столетие. По времето на възраждането на градината в нея по естествен начин започнали да растат мъхове, а Мусо Кокуси ги направил основа на градината.

В момента в Градината на мъховете , която е до източната страна на храма, те са 130 вида и като дебел килим, покриват почвата, камъните, мостовете и стволовете на дърветата. В центъра и се намира езеро, което е с формата на китайския йероглиф „сърце“ или „разум“.

Градината Сайхо-дзи сега не е отворена за свободни посещения.

Прочети цялата публикация...