ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни


четвъртък, 8 април 2010 г.

Дивата градина в центъра на Париж

Недалече от метростанция Йена , на улицата на президент Уилсон, се намира помпозно здание с колони и огромен площад пред него. Това е дворец Токио. Той, както и неговия връстник, двореца Шайо на площад Трокадеро, са построени през 1938 година за Световното изложение в Париж и много силно контрастират с привичната архитектира на града.
След изобилието от авангардност през 20-те години, през 30-те в архитектурата се връща помпопзния неокласицизъм, който е особено характерен за СССР и хитлеристка Германия за онова време. Във Франция този стил не е получил широко разпространение, но дворецът се е запазил. Сега дворецът Токио се използва като място за различни изложби и арт-проекти.



Построен е на склона на хълм. Западната, тилна страна така дълбоко влиза в земята, че входът от страната на улицаъа на прездент Уилсън се наложило да оборудват на нивото на третия етаж , с помощта на мостче, а пред сградата е оставен дълбок и дълъг кладенец, слизащ долу до І етаж. Повече от 60 години това влажно и тъмно място било сметище за болкук и събиране на сухи есенни листа. От 2001 година, с помощта на немската ландщагтна работилница „Балто”, мястото е благоустроено.




Сега посетителите на двореца с удивление гледат надлу, до неотдавна представляваща мръсна и безжизнена яма на входа, и виждат един оазис на буйна растителност. Сякаш от това ъгълче не би могло да се направи нищо , но факта си остава факт – от дивото място е станала една дива и дивна градина.



Имайки предвид, че слънце в този кладенец не попада, дизаинерите използвали растения, които не само издържат на сянка, но и могат да изменят общото настроение на градината, в зависимост от годишните времена. Благодарение на подходящия подбор на цъфтящи и декоративно- листвени растения, пространството заиграло в различни цветове, а вертикалното използване на лианите придало на градината обем. Намирайки се в ниското място пред входа, посетителите имат усещане, че не са в Париж, а в тъмната тропическа гора.Мощните гигантски издънки на клематиса и дивата лоза, а под краката растат папрати, трева и коприва. Ако се прехвърли погледа към другата стена - отново дива лоза, глицин и бръшлян с разнообразна форма и оттенък. Повече от 150 вида растения са поместени на това тинесто местенце.




Според създателите на проекта едно от достойнствата на тази градина е, че градинарят не е роб, който трябва непрекъснато да се грижи до безкрайност за подържане на градината, а е просто посетител. Даже иза поливане не трябва да се ходи там ежедневно , а от подрязване и плевене съвсем няма нужда. Оказва се, че недостатъците са превърнати в достойнства на парка. Градината изглежда пищна и щедра, всяка тревичка се стреми нагоре към светлината, а това създава жизнерадостно настроение.


Прави впечатление текстурата на зеленината. Благодарение на разнообразните декоративни растения, художниците са успели да реализират картини от листа, къдет всяко растени, съществувайки в своето пространство, дава фон на останалите растения. Оригиналната графика на клобите също е била усетена, а това дава на градината някаква „японственост”.







След малка реставрация от 2010 година градината е открита за посетители. Долу, до другата стена на сградата, е била открита градина от 16 миниградини. Те напомнят малките декоративни градинки край жилищните домове, където растат домати, зеленчуци, плодове и непретенциозни растения. Получил се е зелен полупръстен, който много радва парижаните. Всъщност, няма жител на жренската столица, който да не се радва на зелената премяна на своя град.



Прочети цялата публикация...

сряда, 7 април 2010 г.

Най-сладкия музей в Кьолн

Музеят на шоколада е бил открит на 31 октомври 1993 година до местната шоколадова фабрика «Имхоф-Штолверк», която е известна със своята продукция от 1839 година. Разположен е на остров и представлява здание с формата на кораб, построен от кирпич и стъкло. Площта му е около 2000 квадратни метра . Кьолнският музей се отличава от другите подобни музеи по това, че не е направен в завод за захарни изделия, а само събира и пази експонатите.



Музеят се намира на малък остров в Рейн.



Пристанът на музея
Музеят на шоколада се намира до крайбрежието на Рейн, близо до фара. Сградата наистина напомня на кораб със специална стъклена кабинка за управление. В нея върви процеса на непосредствено приготвяне на шоколада. Там може да отиде всеки и да не влиза в самия музей. Когато човек се качи по стълбичката, се оказва в окръглена във вид на нос площадка с пейчици и стъклени фрагменти, през които може да се погледне в музея.


В архитектурата му се преплитат съвременност и традиция


Експозицията на Музея на шоколадените изделия започва с описание на онези растения, по стволовете на които растат плодове, напомнящи по форма изтеглени динени плодове. При това , те са закрепени направо за ствола и са малко хората, които знаят това. Има табла, на които може да се види процеса на събиране на реколтата. Плодовете се свалят с пръчки , на края на които е закрепен нож, или само с нож , ако плодовете са ниско, след което ги оставят да съхнат под бананови листа на чист въздух.



ШОКОЛАД - това е приготвено на плочки какао за преработа, а има и такова, за пиене. Произвежда се от тропическото дърво Theobroma cacao, което дава шоколадовите ядки


КАКАО -
(исп. cacao, от ацтекского kakauatl), растение от семейство sterkulievy, семената на което са хранителен продукт. Те имат горчив и стипчив вкус, обусловени от наличието на дъбилни вещества и теобромин и не притежават характерните за шоколада аромат и вкус, а окраската на зрънцата е от виолетово, до сиво и бяло. За подобряване на вкусовите им качества , те се подлагат на ферментация от едно- 2 до 7 денонощия, след което придобиват приятния аромат и вкус. След това се сушат на слънце или горещ въздух.

В този музей може да се изучи цялата история на това ароматно лакомство, в което, както твърдят няко специалисти, се съдържа хормона на щастието, може лично да се проследи производството на шоколадовите блокчета , а и лично да опита ухайната маса, докато още не разлята по формичките.


Приятния аромат на какао съпровожда всички посетители непрекъснато.


Тропиците, където растат какаовите дървета
Какаовата суровина идва в Европа и се купува много евтино
.



Среща с тропически влажния климат

Добавяне на изображение

В музея е построена оранжерия с височина 10 метра , която напълно се усеща климата на тропическата гора. В нея, освен кафейните и какаови дървета, се отглеждат бананови палми и ванилия, а и още 60 вида тропически растения. Температурата там е около 30 градуса и има 100% влажност. През нощта тя не пада под 20 градуса. А веднъж в денонощието „се пуска” дъжд... В оранжерията може да се влезе през специална врата - шлюз, която позволява да се поддържа необходимата температура вътре.


Огромен е изборът от шоколади


На стендовете може да се видят снимки на първата лаборатория за контрол на качеството на продукцията, датирана от 1869 година, а и информация за това, че още 1876 година в Дрезден била организирана Асоциация на немските производители на шоколад. Именно те през 1975 година законодателно са утвърдили сортовете шоколад и от тогава всички производители в света се съобразяват с нея. Редом с шоколадените блокчета на стъклени поставчици се намират рецептите на различните видове шоколад.


Магазинът за шоколад
Най-голямото изкушение на входа - това е „шоколадовия” магазин. В него има безкрайно разнообразие от шоколади с разнообразни пълнежи, бонбони в разноцветни хартийки, шоколадови колекции в оригинални опаковки, шоколадови и плодови сокове и даже ликьори. Важното е, човек да не се увлича, защото и да купува по малко, сумата в края се оказва доста „кръгличка”...


Най-вкусния шоколад



Прочети цялата публикация...

Statistics

eXTReMe Tracker