Дивата градина в центъра на Париж

Недалече от метростанция Йена , на улицата на президент Уилсон, се намира помпозно здание с колони и огромен площад пред него. Това е дворец Токио. Той, както и неговия връстник, двореца Шайо на площад Трокадеро, са построени през 1938 година за Световното изложение в Париж и много силно контрастират с привичната архитектира на града.
След изобилието от авангардност през 20-те години, през 30-те в архитектурата се връща помпопзния неокласицизъм, който е особено характерен за СССР и хитлеристка Германия за онова време. Във Франция този стил не е получил широко разпространение, но дворецът се е запазил. Сега дворецът Токио се използва като място за различни изложби и арт-проекти.



Построен е на склона на хълм. Западната, тилна страна така дълбоко влиза в земята, че входът от страната на улицаъа на прездент Уилсън се наложило да оборудват на нивото на третия етаж , с помощта на мостче, а пред сградата е оставен дълбок и дълъг кладенец, слизащ долу до І етаж. Повече от 60 години това влажно и тъмно място било сметище за болкук и събиране на сухи есенни листа. От 2001 година, с помощта на немската ландщагтна работилница „Балто”, мястото е благоустроено.




Сега посетителите на двореца с удивление гледат надлу, до неотдавна представляваща мръсна и безжизнена яма на входа, и виждат един оазис на буйна растителност. Сякаш от това ъгълче не би могло да се направи нищо , но факта си остава факт – от дивото място е станала една дива и дивна градина.



Имайки предвид, че слънце в този кладенец не попада, дизаинерите използвали растения, които не само издържат на сянка, но и могат да изменят общото настроение на градината, в зависимост от годишните времена. Благодарение на подходящия подбор на цъфтящи и декоративно- листвени растения, пространството заиграло в различни цветове, а вертикалното използване на лианите придало на градината обем. Намирайки се в ниското място пред входа, посетителите имат усещане, че не са в Париж, а в тъмната тропическа гора.Мощните гигантски издънки на клематиса и дивата лоза, а под краката растат папрати, трева и коприва. Ако се прехвърли погледа към другата стена - отново дива лоза, глицин и бръшлян с разнообразна форма и оттенък. Повече от 150 вида растения са поместени на това тинесто местенце.




Според създателите на проекта едно от достойнствата на тази градина е, че градинарят не е роб, който трябва непрекъснато да се грижи до безкрайност за подържане на градината, а е просто посетител. Даже иза поливане не трябва да се ходи там ежедневно , а от подрязване и плевене съвсем няма нужда. Оказва се, че недостатъците са превърнати в достойнства на парка. Градината изглежда пищна и щедра, всяка тревичка се стреми нагоре към светлината, а това създава жизнерадостно настроение.


Прави впечатление текстурата на зеленината. Благодарение на разнообразните декоративни растения, художниците са успели да реализират картини от листа, къдет всяко растени, съществувайки в своето пространство, дава фон на останалите растения. Оригиналната графика на клобите също е била усетена, а това дава на градината някаква „японственост”.







След малка реставрация от 2010 година градината е открита за посетители. Долу, до другата стена на сградата, е била открита градина от 16 миниградини. Те напомнят малките декоративни градинки край жилищните домове, където растат домати, зеленчуци, плодове и непретенциозни растения. Получил се е зелен полупръстен, който много радва парижаните. Всъщност, няма жител на жренската столица, който да не се радва на зелената премяна на своя град.