Кратерните езера на остров Флорес ( Индонезия)

Кратерните езера се намират в източната част продълговатия остров Флорес, вторият по големина сред Малките Сунда-острови. Три тихи езера са разположени на няколко фута един от друг, в кратера на голям щитообразен вулкан на остров Флорес в Индонезия. Две от тях са оцветени в различни отенъци на зеленото, а третото е черно-червено. Това оцветяване е предизвикано от различния минерален състав на дъното на тези езера. И трите носят романтични имена. Ти-вое Ата Поло означава „Езеро на омагьосаните хора”, което е толкова тъмно червено, че почти изглежда черно. Редом с него е Тивое Ноеа Мое-ри Коо Фай , което се превежда като „Езеро на юношите и девойките” и е матово-изумрудено зелено. Третото езеро - Тивое Ата Мбоепое, е с ярък, сочно-зелен цвят и прозрачна чиста вода, но за съжаление не намерих превод на неговото име...

Прочети цялата публикация...

Персепол - един красив старинен град в Иран

Това е древноперсийски град, възникнал през VI—V в пр.н.е, столица на огромната Ахменидска империя . Името му на персийски е Перса, а на гръцки – Персеполис.


Персепол е духовен център на първата държава в световната история, станала въпъщение на идеите на император Дарий I Велики, замислил да създаде свободна мултикултурна държава, в която признаването на разнообразните възгледи би имало надмощие над диктаторското подтискане.

Духът на Ахеменидското право, от което се ръководел Кир Великий, създавайки великата Персийска империя(559г пр.н.е.) много точно се предава от думите на Дарий:
„Аз никога няма да се помиря с това, че слабите ще търпят несправедливоти от силните. И дори самото осъзнаване на това, ми носи радост.... Вие, мои поданици , не трябва да смятате че всичко, което правят силните в света е изключително и величествено. Напротив - това, което може да постигне обикновения човек е много по-значително.”

Царящата атмосфера на търпимост, снизходителност и чувство за собствено достойнство, се явяват неотменни черти на Персеполис, въплатени в неговото изкуство и архитектура. През 520 г пр.н.е. Дарий, помнещ моралната си отговорност за собствената си държава, свиква архитекти и занаятчии от всички крайща на империята, простираща се от Ливан и Египет до Индия, от Дунав до Инд , от Кавказките планини до Азиатските степи и от Аралско море до Персийския залив, за да работят ръка за ръка с великите архитекти от Персия. Искал те да създадат нещо ново, не виждано по-рано, което да е наистина персийско....















Риуните на този велик град са свидетелство за един истински шедьовър на градското строителство...

Прочети цялата публикация...

Вулкан Масая. Никарагуа.

От всички вулканични страни в Централна Америка( а там всички страни са вулканични, с изключение на Белиз), Никарагуа може смело да държи палмата на първенството. На територията и са разположени 18 големи вулкана с различна степен на активност и отгоре на това се намират там, където живее 90% от населението на страната. Ако имате време и желание, може да се изкачите на всеки един от тях, но Масая е единственото място, където до кратера може да се изкачите с автомобил. На 20 км от хр Масая, се намират едноименния национален парк и вулкана. За да стигнете до него, всичко, което трябва да направите е, да влезете на територията на парка, да заплатите малка такса и да оставите записка в дебела книга, за да знаят служителите, в случай на извънредни обстоятелства, къде да изпратят урната с Вашата пепел. До кратера може да се отиде на съвсем близко разстояние , и от него ще Ви отделя само не висока бетонна стеничка.


От близо вулканът изглежда така:

Ако се наведете през стената, може да видите, че стоите на края на „гърлото” на вулкана, с диаметър няколко километра и дълбочина 200 метра, а в средата му се намира самия кратер. Мъглата, която закрива всичко, не е от облаци, а е от истински серен диоксид, а от това на обзорната площадка вони като в ада.

Вулкан Масая не е изригвал истински от 18 век, но голямо изригване на органични газове тук се случва на няколко години и затова са поставени предупредителни реплики на няколко езика, които съвсем не са излишни.

Обзорната площадка с автостоянка съвсем не е единствена. Ако човек има свободен половин час, може да се изкачи на следващата, по-високата: там, където предвидливо е поставен голям кръст.

Това, което се вижда от втората площадка е наистина интересно!

А и докато човек се изкачи до кръста, времето може да се промени няколко пъти, а и за околностите на вулкан Масая това е нещо обичайно.

Пейзажът наоколо има повече или по-малко лунен вид: зеленината едва-едва започва да завладява лавовите поля с двестагодишна давност...

Иначе около кратера няма никакви признаци на органичен живот.

68a
Всичко е диво, страховито и по своему красиво...

Прочети цялата публикация...

Езеро Жасилкол - перлата на Киргизия

Езеро Жасилкол е разположено на височина 3116 метра, а дължината му е около 850 метра. Водата му е с необичайно синьо-зелен цвят, променящ отенъците си в зависимост от светлината.


В езерото няма никаква риба, а бреговете му са ти каменисти, ту тревисти. През летните месеци нивото на водата е максимално високо, и част от тревистия склон се скрива под водата.

Тогава тя е мътна, защото ручеите, захранващи езерото, водят началоттто си от ледниццците на Джунгария. Щом със захладняването топенето спре, водата продобива прозрача синевина. Забележително е това, че в района на езерото е местообитание на многобройни популации благороден елен.

От северната страна езерото се доближава до високо билото с доста стръмни склонове със сипеи, а южния бряг е по-полегат и по-тревист. От юг, примерно в централната част на езерото, се влива рекичка, а на мястото на вливането се е образувало заливче.

Езеро Жасилкол се е образувало в резулъаъ на земетресение, вследствие на което е станало срутване на скална маса, която е преградила коротото на река Аганакти. Освен че е внушително по размери, то е и много живописно особено през есента, когато е заобиколено от златисти дървета, и е едно от най-красивите места в Киргизия.

Прочети цялата публикация...

Остров Маргит - любимо място на всички в Будапеща

Едно от най-красивите и предпочитани дори и от будапещенци място, е остров Маргит, или както го наричат - островът-кораб. Това е зелен парк в средата на града и в средата на Дунава, който привлича с възможности за приятна и спокойна почивка, разходка посещение на спа комплекс или тенис-корт.Дължината му е 2,5 км, а в най-широката си част е 500 метра. Може да се каже, че става дума за озазис на тишината и спокойствието, сякаш по чудо запазил се в сърцето на Будапеща.

Прочети цялата публикация...

Вулканите на остров Тенерифе

Остров Тенерифе е най-големият от островите на Канарския архипелаг, възникнал преди около 20 милиона години, издигайки се след серия подводни изригвания. Архипелагът влиза в групата на вулканичните острови, за едно с Азорските острови, островите Зелени нос и Мадейра. Най-големият вулкан на Тенерифе и на целия архипелаг е вулкан Тейде (3718 м), и това е най-високият връх в Испания. Той се намира в самия център на острова и се вижда от почти всяка точка. През зимата върхът на вулкана обикновено е покрит със сняг и от векове се оказва ориентир за мореплавателите.
Статистика за наблюдението на изригванията на острова се води от 1492 година, когато Христофор Колумб от съседния остров Ла Гомера е наблюдавал и описал най-силното изригване, както тогава му се е сторило, изригване на вулкана Тейде. Всъщност изригването е било на намиращия се само на няколко километра от него по-нисък вулкан Пико Вехо.

От тогава статистиката е неумолима силни изригвания на острова стават на всеки сто години и грешката никога не е надвишавала 5 години. Последните няколко изригвания са станали в периода 1907 – 1909 година. Затова сега жителите на Тенерифе с тревога очакват следващия катаклизъм.

Поради своите химични и геологически особености, лавата на вулканите на Тенерифе не може да развива голяма скорост - не превишава 5 км в час. Затова потокът от лава никога не е бил причина за гибел на хора. Основен поразяващ фактор при изригванията е пропластическата вълна, състояща се от нажежени отровни вулканични газове и пепел. Тя може да се движи със скорост от няколко стотин километра в час, и никой не може да се спаси от нея с бягство.Именно такава вълна е убила жителите на градовете Помпей и Херкулан по време на знаменитото изригване на вулкана Везувий през 79 година пр. н. е.

В интерес на истината Тенерифе знае и случаи, когато вулканичната лава е погребвала села и даже цели градове. Така напримет през 16 век тя напълно е заляла градът-пристанище Гарачико, който се намирал на северното крайбрежие на острова. Жителите успели да избягат. По-късно градът бил построен отново, но повече никога не станал пристанище. Застиналите потоци лава направили залива непригоден за акустиране на плавателни съдове.


През 1909 година серия от изригвания на острова завършили с пробуждането на съвършено нов вулкан. Това била неголяма планина, която даже си нямала и име, която по-рано не била изригвала и даже не била смятала за вулкан. Намирала се в близост до градчето Сантяго дел Тейде , в северозападната част на острова. Още в началото на изригването тя се взривила и от нея на практика не останало нищо. Потоците от лава пълзяли към селото и горели лозята. Тогава, съгласно местното предание, от църквата излязал свещеник , паднал на колене и започнал да се моли за спасение. Лавата спряла почти пред краката му. И сега, когато се пътува с кола, застиналите потоци лава изглеждат така, сякаш катастрофата е станала преди дни. Там и до сега няма растителност, а на мястото на вулкана се е образувала голяма дупка.

Трудно се получава разрешение от местните власти за изкачване на най-високата част на вулкана Тейде, но пък кратера на другия вулкан , с височина 2700 метра може да бъде посетен.

Кратерът на Тейде представлява почти кръгла котловина с диаметър над 10 км и се намира в центъра на националния парк, който е бил основан още през 1954 година. На територията на парка може да се попадне с автомобил, по път, който са прокарали изпратените от диктатора Франко комунисти.

От северната страна пътят се изкачва към кратера през удивителната по своята красота и разнообразие природа на долина Оротава, пресичайки 4 климатични пояса. Там расте канарската ела, която е местен ендемит. Тя е доста по-ниска от тази, която е разпространена в северните ширини, но има много дълги иглички и огромни шишарки, почти колкото главата на бебе. Елховите шишарки са много малко, а падайки от дървото, те пропадат дълбоко между камъните.


Животинският свят в Националния парк е представен от диви зайци, таралежи, мишки и земеровки, а също и от няколко вида птици. На Канарските острови няма едри животни и хищници и най-голямото животно, което е обект на лов, това е заека.

Вулканите Тейде и Пико Вехо са на няколко километра един от друг, като последния има кратер-паразит, разположен не на върха, както е обикновено, а в средата на склона и приличащ на пробит цирей, което е доста рядко явление. Кратерът се е образувал през 1907 година и от него са се излели по склона и са застинали потоци черна лава. Смята се, че колкото по-тъмен е цвета на лавата, толкова тя е „по-млада”.

Визитна картичка на кратера са така наречените „лунни пейзажи”. Това са поля с лавовои остатъци , полузасипани с разноцветен вулканичен пясък. Има и съвсем равни участъци. Гидове твърдят, че точно там е сниман филма „Междузвездни войни”.

Наоколо като часови се извисяват разноцветни вулканични скали. Когато човек ги погледне, изведнъж му минава през ум, че тези исполини са стояли там от преди милиони години. Над тях се синее небето, планинския вятър къса рехавите облаци и създава редки оптически ефекти.


Тези места са били много обичани от Тур Хейердал, който е прекарал края на живота си на остров Тенерифе. На гости му е идвал Юрий Сенкевич и заедно са правели наблюдения на кратера. Някои уфолози считат, че на него се падат повече от половината документално фиксирани срещи с НЛО. Мястото е величествено и прави силно впечатление, а местните планини са Мека на вулканолозите от цяла Европа.

Когато човек се спуска по планинската серпентина и пред него е синия океан, а зад гъба му – застиналите вулкани, неволно го обхваща тъга и си дава сметка, че някога пак ще се върне....

Прочети цялата публикация...