На островът на трите вулкана
Едно  от  най-популярните  места  в  Южна  Италия, на  което  може  да  се  съчетае  полезното с  приятното: освен че  всеки може  да  се  наслади  на  неземната  му  красота,    може  и  да  се  възползва  от термално- оздравителните  му  курорти. 
Искя  е  вулканичен  остров  и   е  най-големият  от  тройката  острови в  Неаполитанския  залив.
Смело  може  да  се  каже, че  това е  най-гъсто  населеният  остров  в  Италия.  Площтта  му е  само  46 квадратни километра, но  там  се намират  шест  населени   места  и  3  вулкана - 
Епомео (788 м) , Тработи (512 м) и вулканът   Монте-Вези (395 м).
Смята  се, че  този  остров е  задължително  да  се  посети  от  всеки,  който е  дошъл в регион Кампания, в Южна Италия. 
Административния  център  на острова е Искя Порто. Говори се, че  през  туристическия  сезон  веселие  и  глъч  се  чуват  по  улиците  му  денонощно. Островът  има  население  около  50 хиляди  души, а  през  лятото  те  нарастват  десеткратно. Не  е  трудно  да  се стигне  до  него, защото е  само  на  40  км от  Неапол и  освен  ферибота,  който  се движи на  всеки  час, има    регулярен  курс  на  катер. Това  значи, че  пътуването  няма  да  отнеме  и  час. Най-високата точка  на  острова е в планината  Епомео -788 метра. Това, всъщност  е  дремещ  от  векове  вулкан.  Той е  от  така наречените „димящи” вулкани , който  има „фумароли”. Това  са  места  в  кратера  и  пукнатини  по  склоновете му, от коиото  излизат  отделящите  се  газове.  Названието  им  произлиза  от  fumo – дим и  по този  начин  вулканът  се  оказва  безпоасно  спяш -  не се  натрупват газове в  недрата  му и  не  се  формира  балон,  който  да  изтласка  лава  на  повърхността му.
Цитрусова горичка в Искя.
Наричат  го Зеления  остров, заради  пищната  му  растителност, изобилието  от  цветя  и  ярката  му  зеленина. Плоските  била на  планините  и  боровите  гори  изобилстват  от  ягоди, бели  гъби  и  полски  цветя, а  навсякъде  се  срещат  кестенови, цитрусови и маслинени  горички. Сгряван  от  подземните  води, островът  остава  зелен  през  цялата  година. Освен  това,  слънцето  грее  почти  през  цялата  година -  т.е. – повече от 300 дни, а  ветровете  сякаш  минават  встрани  от  Искя.
Регион  Кампания е  богат  на  термални  източници, но  островът  има  в  този  смисъл уникално  значение.  На  неголям участък земя, сред  морето,  горещите  източници  бият  почти  навсякъде, като  снабдяват с  целебна  влага 121 термални  комплекса.  Прието е, Искя  да  се  счита  за  термалната  столица  на  Кампания. 
„Градините  на  Посейдон”
Лечебните  свойства на  местната  вода  и  кал  са  били  известни  от много  отдавна  и са  били  използвани  от  древните  гърци  и  римляни за  лечени. На  този  остров  се съчетават  целебното  действие  на  морската  вода  и  горещите , термални  източници.
Уникалността  на  Искя е в  това, че  горешите  извори  излизат  на  повърхността  не  само  по  планинските  места,  но  и  по  морския  бряг  и  дори  в  морето.
В  залив Сотджето горещите  радонови  гейзери  и „”фумароли” се  смесват с  морската  вода  и  затова  там  къпането е  възможно  през  цялата  година.
Термалната  вода е  многообразна коет се дължи  на  вулканичния  произход  на  острова, а температурата и  е   80-90 градуса.
" „Градините  на  Посейдон” –закрит басейн
 На  острова  се  произвежда  собствена  натурална  козметика. Кремовете и  маските, създадени  на  основата  на термални води  и  кал, почистват  и  тонизират  кожата.
На  острова  има  6 уникални  центрове  за  отдих и  релаксация, един от  които е „Градините  на  Посейдон”
„Градините  на  Посейдон”
На входа на остров Иския, от лявата страна се вижда ясно висока скала туф, увенчани със суровите  сиви сгради  на  Арагонскииия  замък, който е основният символ на града.
Вид на града  от  площадката  на  Арагонския  залив
Вид на града  от  площадката  на  Арагонския  залив
Форио  е  второто  по  големина  градче   на  остров Искя. Църквата  Санта Мария е един  от  символите  на острова и е  разположена  върху скала,  издадена  над  морето. В  нея се  пазят  молитевите  на  оцелелите  след  буря моряци.
Когато  слънцето залязва,  от  площадката пред  нея щастливците  могат  да  водят „зеления лъч”. В  резултат  на  рефракцията  на  светкината  последния  слънчев  лъч се  оцветява  в  зелено.
0 коментара:
Публикуване на коментар