Усмивката на аксолотъла

Представлявайки личинкова форма на амбистома, аксолотълът се счита за един от най- интерсните обекти за изучаване. На първо място, на личинката съвсем не и е нужно да достигне ниво на възрастен индивид, за да се размножава и претърпява метаморфози.

Удивително, нали? Тайната се крие в неотения - явление, при което половата зрелост и привършването на жизнения цикъл стават още на личиково ниво, или казано по друг начин – в „детска” възраст”. При личинките на опашатите земноводни от рода абистом, този процес се дължи на недостиг на хормона тиреоидин, който се отделя от щитовидната жлеза.



Експериментите са доказали, че пониженото ниво на водата при домашно развъждане на тези личинки, както и по- студеният и сух климат, способстват за тяхното превръщане във възрастен екземпляр, който всъшност не се различава особено по размер от личинката. Ако случайно във Вашия аквариум живее аксолотъл, а Вие искате да го превърнете в амбистом, обезателно в храната му трябва да прибавите необходимия му хормон.


Аналогичен резултат се получава и с помощта на инжекция. Като правило, за преобразяването са нужни няколко седмици. През това време личинките променят формата на тялото си и неговата окраска. Освен това, аксолотълът завинаги се лишава от своите външни хриле.


В дословен превод от ацтекски , аксолотъл това е „водна играчка” , което всъщност е в пълно съответствие с неговия причудлив външен вид. На пръв поглед напомня тритон, но се отличава с доста едрата си и широка глава. Отделно внимание заслужава усмихващата се „физиономия” на аксалотъла, дребничките очички –маниста и несъразмерно широката си уста.Що се отнася до дължината на тялото на земноводното, то е около тринадесет сантиметра. Освен това за аксолотъла е характерно свойството на регенерация на изгубените части на тялото. Природната му среда са планинските езера на Мексико - Ксочимайлко и Чолко.

Ако внимателно се вгледаме в главата на земноводното, може да забележим шест дълги хриле, симетрично разположени . Те напомнят тънки и гъсти клончета, които личинката от време на време почиства от органични остатъци.


Благодарение на широката и дълга опашка асколотлите са отлични плувци. Въпреки това по- голямата част от времето прекарват на дъното. Пък и защо да се затрудняват с излишни движения, щом храната сама влиза в устата им? Те са хищници и по- голяма част от времето си остават в „засада”.

В началото не малко удивление у биолозите предизвикала тяхната дихателна система, защото имат и бели дробове и хриле. Но това е отлична адаптивна реакция, защото ако водата , в която живеят е бедна на кислород, личинките много бързо преминават към дишане с дробовете.

Това, естествено не се отразява много добре на хрилете, и те постепенно атрофират. И не на последно място трябва да се отбележи окраската, която е много оригинална: малките черни петънца равномерно покриват зеленото телце, макар че коремчето му си остава практически бяло.В природата, макар и рядко, се срещат и съвсем бели представители на този вид земноводни.
А може би се „умихват” в очакване на своята вечеря?....