Чидамбарам не е заклинание...

Чидамбарам е названието на старинен храмов град, който се явява един от големите религиозни центрове на щата Тамилнад. Намира се на 230 км от Мадрас. Самото название „Чидамбарам" произлиза от дуната „чид” – съзнание и „амбарам” – разширение на небесата. Заедно се получава „разширяващо се съзнание’, което съвсем не звучи зле.. Това невзрачно на вид градче е иизвестно с храма си, където хората се покланят на божедтвото Шива Натараджа – богът на вселенския танц, застинал в знаменитата изящна поза.


Цветната фасада на храма на Шива в Чибамбарам, Индия

Храмът е разположен на територия обградена от висика стена с периметър около 2 километра, с 4 входа, разположени според посоките на света. Над всяка порта има храмова кула , украсена с подредени цветни скулптури и издугаща се почти на 50 метра.
Огромната територия на храма се състои от гигантски колонади, открити и закрити сутерени, грандиозни кули с резбовани стени и задължителното езеро, обкръжено с внушителни стени и ажурни галерии.



В езерцето, всъщност, живеят рибки. Когато човек се спусне по каменната стълба към водата, те съвсем бодро доплуват и показват нослета над водата, видимо очаквайки вкусотии.


Пространството около храма е огромно и някак празно. Твърди се, че тук в миналото се провеждали танци, и тази традиция се е запазила и до наши дни. Има празници, на които изваяните натарджи се изнасят от храма, зада се „поразходят” в храмовия двор и ги мият в езерото. Процедурата се съпровожда с песнопения, дайрета и тълпа народ.



Естествено, има много легенди, свързани с това място . Една от тях гласи, че на мястото, където се намира Чибамбарам, е била гората Тилай и покровителка на тези места била богиня Кали. Именно в тази гора богинята предизвикала Шива на танцувален двубой и загубила, а уговорката била, че който загуби, ще напусне гората. В последствие бил построен храм на Шива. И сега съществува поверие, че който се е отправил в храма на Шива, първо трябва да направи дарение на богиня Кали, за да окаже уважение към бившата владетелка на тези места.


Храмът на Шива Натараджа – пристанище на богове и легенди, Чидамбарам

Съществува още едно предание във връзка със строежа на храма. Тук имало древен храм с лековито езеро край него, и потапяйки се в него, кашмирски цар се излекувал от проказа. В знак на благодарност той построил всички съществуващи сега постройки, а от Кашмир дошли 3000 брамини, и се посветили на ритуално служене. И сега може да бъдат познати по прическите. Може да се предположи , че там те са най-важни. Характерно е че се възприемат като изключителни. Много от брамините имат някакъв физически недостатък или са с необичайни черти на лицето, но се предполага, че това се дължи на браковете вътре в общността, което неминуемо води до някакви деформации.Те се считат за големи красавци.


Брамините може да бъдат познати по прическата

Впечатляващо е, че туристите , макар че не са много, но са абстрактно бродещи. А и към храма няма изградени пътища и към портите му се отива едва ли не през чуждите градини и малки пресечки.
Понякога там се провеждат и някакви учебни занимания.
Освет туристи, може да бъдат видяни и четириноги посетители – крави и кози.

Всеки, обиколил храма, присяда на стълбичките до езерото и потъва в мисли за нещо свое - дали за красотата на храма, дали за всекидневните си грижи или за бившата владетелка на това място - той си знае. Важното е, че се чувства частица от безкрая...