Вердонското дефиле

От североизточната част на Алпите, в планините на Прованс, води своето начало планина Вердон, захранвана от топящите се снегове на съседните планини. Тя тече на юг по направление на крайбрежието около 48 километра, преди да завие на запад, където след още 48 километра се слива с река Дюранс, вливаща се в Рона под Авиньон. Завивайки на запад, тя минава през Вердонското дефиле, където бързо набира скорост и се носи към каньона. Бреговете изведнъж стават стръмни и на много места в каньона се издигат практически вертикално.


Дължината на дефилето е само 19 километра, но на това неголямо разстояние успява да достигне 701 метра (от края до нивото на водата), така че това е най-дългото и най-дълбокото дефиле във Франция. На някои места то е и твърде тясно : стените на каньона са на разсточние 198 метра.



Независимо от стръмните склонове на каньона, най-безстрашните изследователи могат да преминат по пътека, която е доста далече от най-дълбоката му част. Тази пътека дава възможност да се любуват на великолепните му изгледи, а също и на надвисналите голи скали и стремителната река под краката им, нагледно напомнящи за мощта на природата. Този, който не иска да рискува, може все пак да се наслади на красотата му , може да се любува на неговата красота от трасето Корниш Субким, разположено близо до края на каньона. Пътят от другата страна минава направо по ръба на скалата. И по двата пътя са отбелязани места, от които се откриват най-живописните изгледи на варовиковите скали, контрастиращи със сочната зеленина на по-полегатите гористи склонове.


Дефилето има няколко нива на дебели варовикови пластове, а в околността на варовиковите скали има много пещери. Трудно е да си представи човек, че варовикът се формира в морските глъбини и стдържа в себе си останки от билиони безгръбначни животни, от чиито варовикови раковини той се състои. Но именно за това свидетелства дефилето: като постепенно нараства варовик (в резултат от един и същи геоложки процеси, които са издигнали Алпите), реката е получавала възможност все повече да размива своята основа, образувайки каньон.



Количеството пещери в тази местност показва, че този процес се е допълвал от химическо разрушение на варовика, но свидетелство за това, че дефилето е възникнало от система подземни пещери, на които свода се е разрушил, до настояшия момент не е открито.