Свенски национален парк

В планините на Свен, на голяма височина през зимата може да бъде много студено, с обилни снеговалежи и мраз. Макар тези места да се използват от хиляди години от пастирите от долината като летни пасбища за многобрийните стада овце, постоянните жители там са малко. Може би по тази причина това е едно от малкото запазили се кътчета във Франция с девствена пророда. Севенския национален парк и биосферен резерват обхващат територия от 3263 кв. км.



Пасенето на овце от векове и планомерното изсичане на дърветата за правене на дървени въглища, са довели горската покривка до 25% от първоначалната и площ.На места все пак са се запазили дъбови, кестенови и брезови гори. Разнообразните условия за обитаване пораждат и много пъстър набор от животни и растения.


На тази територия има много нарциси, пищни лилии и планинска арника. Известна е още със своите орхидеи, които са над 40 вида. Особено красива е рядката орхидея „Обувката на Венера”.
Както във всяка сложна екосостема и тук се наблюдава връзка междъ растения и животни. Тучните поляни хранят по-едри тревопасни, а също и елени и диви свине. Освен това има и хищници, които стоят по-нагоре в хранителната верига.



Много видове птици демонстрират разнообразните условия за обитание и лов.





Свенският национален парк се намира в южната част на Централния масив и сякаш е в триъгълник с върхове градовете Манд, Алее и Мийо. До него може да се стигне само за 2 часа с автомобил от Монпелие.