Омаята на Светлояр

Светлояр - прекрасното езеро в Нижнегородска област, около което се носят и до ден днешен много легенди. Не е известно от къде носи името си, но едно се знае - няма нищо общо с езическия бог Ярила, нито с ярост. Според етимологическия речник на Фасмер „яр” значи сипей, стръмен бряг, а на езикът на марийците означава „езеро”.
Езерото е с идеално кръгла форма, „сякаш очертано с пергел” и има изключително чиста вода. Освен това се слави с хилядите поклонници, които от векове се стичат по бреговете му, а и с целебните си свойства. Незабравими са и легендите за изчезналия някъде към XII-XIII век Китеж-град, за който никой не може да каже точно дали е станал невидим, дали е потънал в езерото, или просто е бил погълнат от земята....
Преди време в него са се гмуркали водолази, но никому не са разказвали, какво са видели там. Според мълвата, не са намерили дъно, от което са били доста изплашени - нима езерото е бездънно?.... Съществува и легенда , разказваща се сред местното население, спорред която дъното на Светлояр е подземно, и водите му се съединяват с тези на Байкал... Пък - знае ли човек - не възникват легенди просто така....
Местните жители казват, че на нито един смъртен не е дадено да опозане неговите тайни, а в Светлоярското чудо трябва просто да се вярва....
Каквито и мисли да вълнуват човек, когато е край езерото, дали ще чуе камбаните на изчезналия град и ще види ли отражението му във водата, никой не може да остане равнодушен към красота на Светлояр, независимо кое годишно време е.......