Остров Такиле

Езерото Титикака е едно от най- удивителните и красиви места в Перу. Малко повече от половината му е в границите на Перу. Именно в перуанската му част е разположен остров Такиле , който не е голям, но е доста дълъг.Намира се на 35 километра източно от Пуно, на 3 часа път с лодка.


Този каменист остров, който се мие от водите на небесносиньото езеро, е населен се от индианците такиленьо, потомци на культурата Тиауанако , която е съществувала в Перу и Боливия през второто хилядолетие преди новата ера.




През тридесетте години на ХХ век островът бил затвор. През 1937 година такиленьо го откупили и от тогава живеят там по строгите закони на своите предци. Браковете са само в общността и местните са убедени, че всеки заселил се там чужденец, ще донесе нещастие. Островът се обитава от около 3000 души. Подчиняват се собствен морален кодекс : „ама суа, ама йуйа, ама кхейя”, което означава „не кради, не лъжи и не бъди мързелив”.

Главното градче на острова се намира на издигащ се хълм, към което води виеща се пътека, а спускането е най- добре да стане по стръмна стълба от самите врати на града, от където може да се види потресаващата красота на езерото. На площада е построена малка църква и магазин, където се продават изделия от вълна и различни предмети, изработени от местните занаятчии.
Интресното е, че в Такиле се живее на приципа на комуната. Няма момент, в който всички ресторантчета да работят - това става по график , за да могат всички да припечелят по нещо.

Това е наистина едно странно място - няма мулета, катъри и коне. Даже материалите за сградите, направени от стъйкло и бетон, за изнесени на здравите гърбове на островитяните. Интересното е, че гидовете на Такиле обясняват причината за това с подхлъзването и спъването на животните, а в съседна Боливия, която е със същия терен, нещата съвсем не стоят така... Явно там животните са по- чевръсти...Странно изглежда и това, че домовете на местното население са изградени от кирпич, а почти няма дом, който да не е снабден със слънчева батерия.



По най- високите части на острова, както и по селскостопанските тераси, може да се видят запазените руини на доинковата епоха. Съвременните такилени отглеждат картофи, царевица и боб.

Те са известни със своите народни костюми, както и с умението си да шият, плетат и да такат, като особено в тъкачеството са засъпени древните местни традиции. Костюмите отразяват семейното положение на индианците. Шапките на местните мъже се наричат „чулос” и за женените мъже те са с червени помпони, но за ергените те са бели....
За обитателите на острова е нещо нормално да носят листа кока, като неженените мъже правят това в тесния край на своята шапка, а женените - в чантичка на пояса. Омъжените жени носят рокли с черен, кафяв и сив цвят, а неомъжените ходят с ярки червени, сини и жълти рокли.

Много са интересни техните сватби. Продължават три дни, като през първия младоженците седят на масата и си спомнят миналото, а техните майки ги хранят с лъжичка. На втория ден пируват и много танцуват, а на третия идват Падрино и Мадрино - кръстниците, и в тяхна чест също се устройва пиршество, а и също много се танцува.
Има и още един интересен факт – мъжете предат и много изкустно плетат.
Традиционните им шапки са така гъсто изплетени, че след като се довършват, се „тестват” – в тях се сипва вода. Дори и една капка да просмуче през шапката, значи, че мъжа е мързелив и не е работил добре( традиционно се изработват от мъжете).
На острова няма кучета, катинари и полиция. Ако някой се провини, го наказва съвета на старешните - да помага на някоя стара жена една година; да участва в строежа на къщи за година - това са наказанията...
Такиленьо от най- ранна възраст са отлични плувци и могат сами с лодка да отидат и да наловят риба.


И понеже Такиле е пъпа на земята, в центъра на градчето са са отбелязани разстоянията от него, до Рим, Москва, и други второстепенни места...