Островът на островите

Едни го наричат Остров на древността, други - Остров на камъните, а трети - Остров на митовите... Но има и имена като Остров на плажовете, Остров на червоугодниците и даже - Остров на островите.... Каквото и да се каже - все е вярно като описние на остров Чеджу.... Жълтите поля със синап, вулканичните планини на хоризонта, безкрайните простори - това е типичната картина на този прекрасен остров!

Древната легенда гласи, че след едно силно земетресение земята се разцепила и от там излезли трима братя –Ян, Ко и Пу, които заживели на острова. Хранели се с месо от своя улов и се обличали с кожите от животните. Но веднъж морето донесло един сандък, в който имало принцеси. За щастие те също се оказали три, и така демографският проблем на острова бил завинаги решен...

Само че морето се оказало изключително благосклонно, и донесло още един сандък, в който имало теленце, конче и много семена, а това още повече облекчило живота на острова...
И до ден днешен хората на острова, носещи почти всички като фамилия тези 3 имена, се смята за произлезли от излезлите от под земята братя...
Това е най-големият от стотиците острови по корейското крайбрежи, който е на около 100 километра от континенталната част на Корея. На изток бреговете му се мият от Тихия океан, а от юг и запад – от Източно-Китайско и жълто море.Островът има имидж на романтичен тропически остров.Площта му е 1 847 кв. км, а климата му е субтропичен. Поради своята изолация, дори и хората там не разбират говора на хората от континенталната част на страната.


За Корейците миналото на острова е свързано с вятър, скали и коне и преди къщите са се строили така, че скалите да ги държат, за да не полетят... Чеджу е гигантска базалтова скала върху континенталния шелф, образувана в резултат на вулканична дейност, а величествен спомен за това е изгасналият вулкан Халласан, на чиито склонове още от древността шаманите са извършвали своите ритуали, и които и до сега се почитат като свещени...
Това е единственото място в Корея, където зреят мандарини и поради което го наричат „цитрусовия остров”. През пролетта там започа да цъфти синапа, заливащ с ярко жълти вълни целите поля.


На този вулканичен остров застиналата лава е почти на всякъде. От нея са правени и къщи, и огради, и даже прословутият каменен дядо – Тольхарубан. Поставен до врата на къщата, се смята, че я предпазва от всичко лошо. Прилича малко на тотемно стълбче и наподобява скулптурите на Великденските острови.
Но на острова, освен каменния дядо, има и още нешо удивително - това са жените. По правило те оставят домашната работа на мъжете си, а сами се потапят в морето - това са професионалните гмуркачки, а в неговите дълбини те намират водорасли и мекотели.
Много са удивителните и чудно красиви неща на този остров, но сякаш описанието му няма да е пълно, ако не се каже нищо за лавовите стълбове в базалта. От гледна точка на туристите това е „чудо на природата”, а според геолозите е нещо съвсем обикновено - при бързо застиване на лавата температурата на потока не е равномерна - някъде е застинала, а някъде- съвсем гореща... От възникващото вътрешно напрежение , в скалата възникват пукнатини...