В „плаващия град” на Индия

Сринагар(Шринагар) е лятната столица на високопланинския щат Джаму и Кашмир. Името му се превежда различно от хинди - известен е като свещения град, богатият град, а още и като Градът на Слънцето. Градът е живописно разположен в центъра на Кашмирската долина, на брега на езера и канали.
Надморската му височина е 1730 метра над морското ниво. Намира се на 876 километра североизточно от Делхи и на 300 километра по серпентинния път от Джаму, зимната столица на щата. Населението на Сринагар е било 894 940 жители при последното преброяване.

Значителна част от него е разположена направо
върху езерото Дал (на хинди означава „езеро”) и затова е наричан „индийска Венеция. Само че, за разлика от Венеция там всичко плува – и дворци, и храмове, и магазини и ресторанти.

Плаващите хотели са визитната картичка на Сринагар и имат много гръмки имена: „Синята птица”, „Гласът на Непал”, „Мона Лиза”... Сринагорските езера са свързани помеждуси със сложна система от канали, по които може да се попадне практически във всяка точка на града.

В „плаващия град” улиците са канали, а единственото средство за придвижване са шикозни, дълги тесноноси лодки. Гребците по римски маниер са наречени гондолиери и използват къси гребла, които в края си имат форма на сърце. Градът е бил построен при цар Ашок (290г, пр, н.е -232 пр.н.е.).

Първите плаващи домове в Сринагар са били построени от англичаните. Градът е бил винаги обичано място в Индия, но махараджата – управителят на щата, не им разрешил да купят земя за строеж на жилища. Тогава те се устроили на езерото Дал, изграждайки си домове на рамков принцип върху дълги лодки.


В плаващите домове, или както те ги наричат , хаус-боти, където живеят жителите на града или идват туристи, цялата украса е ръчна работа : килими, резбована мебел, рисувана посуда от папие-маше, изделия от сребро. Хаус-боти са с дължина от 24 до 38 метра на дължина и от 3 до 6 метра на ширина. Имат по 2-3 спални и баня с гореща и студена вода.

Плаващите домове са снабдени с всички удобства , обзаведени са птекрасно и в тях е прокарано електричество. Имат килер, хладилници, радио и палуба за къпане. Домовете –лидки са с по- малък размер и могат да бъдат сложени на котва във всяко място, което на човек му харесва.
Всеки плаващ дом е снабден с гребна лодка за придвижване. Отделните лодки-кухни едновременно служат и за жилище на прислугата. Езерото е прочуто и с плаващите си градини. Ловко маневриращи на своите лодки, селяните събират домати, тикви или ярки цветя. Плаващите градини са слой почва, разстлан на тръстикови салове с двуметрова ширина.

Сринагар е мюсулмански град, но в архитектурата на много джамии се чувства индийско и даже тибетско влияние. Това не е случайно, защото Кащмир е тодина на „кашмирския шиваизъм” и на много тантрически практики, а наоколо има и будистко население.

Едно от най- поразителните съоръжения на този град е джамията Шах-и-Хамадан (14 век), построена изцяло от дърво (кедър) и имаща форма на пагода.
Само че сюрпризите на Сринагар не свършват с това: според една индийска легенда, Христос не е бил разпънат на кръста, а отишъл в Индия и бил погребан именно в Сринагар, в много почитаната от местните мюсулмани „Гробница на мъчениците”, не далеч от джамията "Джамаа Масджид".