С уханието на узряло грозде

В Перу не бихте могли да намерите сметана. Там не обичат пушена риба , а за ръжен хляб дори не трябва да си мечтаета. Да не говорим пък за хайвер - те просто не разбират тези неща Но едно нещо, от което много добре разбират и с което идеално се справят, това е добивът и производството на вино.

Гроздоберът в Перу продължава три месеца. Гроздето се мачка в продължение на осем часа с крака, в огромна каца. Обикновено това става през февруари . След като танцуването в кацата приключи, оставят материала да престои още осем часа , за да запази наситения си цвят. С помощта на дървена преса , става първия етап на отцеждането,а после има втори, за да се получи един влажен остатък, който местните озползват за тор и разпръскват из съседните ниви.Гроздовия сок се поставя в тръба, където става пресяването, с цел да се отделят чепките и люспите. Използва се черно грозде, от което се получава великолепно вино.




От тръбата сокът се излива в съдове - амфори които са с вместимост 70 литра. През цялата следваща седмица те остват без капаци и в тях се извършва процеса на ферментация, а на осмия ден ги затварят. Това, което се е получило, е качино – младо вино. В началото на март вече съзряват три вида вина – сладко, полусладко и сухо, в зависимост от количеството на добавения спирт. Затова след отлежаването младото вино отива в зоната за дестилация, в огромен резервоар ( от порядъка на 1600 литра), който е опасан отвън с тръби с гореща пара.






Виното си има всичко - „глава”, „туловище” и „опашка”. За „глава „ те смятат първите десет литра . То се счита за опасно и не трябва да се пие, тъй като съдържа над 90 градуса алкохл. Тази течност със сивкав отенък се използва за дезинфекция.
След главата се лее”туловището”, което е около 400 литра, със съдържание на спирт 40 – 50 процента. Това вино най- вече се използва за експорт. „Опашката се излива последна, защото се смята, че това е вода със спирт(11%)