Ледените пещери на Еребус

„Леден комин” над „пещерната сауна” в планината Еребус , в Антарктида. Височина – 3550 метра над морското ниво. Времето на снимките е полунощ по местно време.



Планина Еребус. Още един „комин”, през който топлия въздух от кухините под леда излиза нагоре. Кондензирайки се, парата постоянно „нараства” стените на „комина”, който достига до 60 фута височина.


Въздухът вътре в ледените пещери е значително по- топъл от температурата навън.



Ледените пещери на северната страна на планината Еребус са на 3450 метра надморска височина и според автора на снимките приличат на „взривена сватбена торта”.


Ледените пещери по склоновете на Еребус са сформирани от участъци на почвата, нагрети отвътре от вулканичната активност. На такива места ледът малко се разтопява, образувайки пещери. Тук гладките повърхности на потоците лава са запазени от външната ерозия.


Цветът на тавана на пещерата зависи от дебелината на леда.



Температурата в пещерите е нула градуса по Целзии, а влажността е сто процента. Това води до голямо количество ледени кристали, израстващи от парата. Капещата вода формира ледени сталактити, сталагмити, ледени завески и други горми, обичайни за варовиковите пещери...

Прочети цялата публикация...

Антарктическото езеро Ванда

Знаете ли къде се намира езеро Ванда? Това чудесно и необичайно езеро е в Антарктида , на Земя Виктория. Антарктида е напълно покрита с лед, но живота на нашата планета господства навсякъде, и даже в суровия арктически студ.


Хората винаги ги е теглело към водата – както в сухата и гореща пустиня, така и на студения арктически пояс. В Арктика, редом с ледения оазис на езерото Ванда , има изградена арктическа станция на Нова Зеландия. Всеки може да си зададе въпроса, какво може да се види в този край на вечните снегове? Но езеро Ванда привлича стотици безстрашни и любопитни туристи всяка година. Дължината на езерото е 5 километра, а дълбочината – 69 метра, а то се отнася към свръхсолените езера на планетата.


Минерализацията на това езеро е 10 пъти по-силна от минерализацията на водата в Мъртво море. С него не може да се сравнява и считаното за най-солено езеро Асал в Джибути. През лятото, когато езерото се освобождава от леда, посетителите с удоволствие се потапят във водата на Ванда. А даже и „потапят се” е силно казано, защото поради видоката соленост на водата не могат да се гмурнат на дълбоко... Това е място за къпане дори и на новаци, които не могат да плуват.



През зимата, когато езерото се покрие с лед, в него пробиват дупки . Чистотата на водата позволява да се види дъното, дори когато езерото е покрито с лед.


Колкото и да не се иска на туристите, в езерото няма риба. В него живеят само микроорганизми. Крайбрежието му прилича на Черноморски курорт - има много къщи на тези, които желаят да живеят в условията на арктическия курорт.

Прочети цялата публикация...

Твърдото езеро Пич-Лейк

В това езеро не може да се плува.... В него не се развъжда риба... Затова пък по Пич Лейк може да се ходи...

Това е едно от най-удивителните езера на нашата планета. Разположено е на остров Тринидад и е пълно с ... асфалт. И то с много висококачествен асфалт . С него се покриват пътищата на островитяните, и не само те.... Например един от най- силно символически натоварените пътища на света – алеята Пал-Мал, която води към Бъкингамския дворец, е облицована с природен асфалт от Пич –Лейк.

Езерото Пич-Лейк се намира в близост до селцето Ла-Бреа Площта му не е голяма - около 40 хектара, но , в интерес на истината, дълбочината му е внушителна- повече от 80 метра. Естествено е , че то не прилича на никое друго езеро - това е котловина, изпълнена с полутечна черна маса...


Стотици тонове природен асфалт се черпят всяка година от Пич-Лейк, но нивото му не спада: подземния битумен „завод” работи точно, запълвайки това, което е взето от човека.


Повърхността на езерото е гъвкава и мазна. Ако опитате да „гребнете от неговата „вода”, тя ще започне да се точи на гъсти катранени нишки. Това езеро никога не може да бъде наречено „неподвижно”. В него кипи друг живот, разбира се, съвсем не приличаш на живота в другите езера.


В глъбините на Пич-Лейк постоянно нещо бушува.... И изведнъж на повърхността, от центъра към крайщата, започват да се разпространяват странни гъсти вълни, когато новата част катран се издига към повърхността. Или внезапно започва да се пени - така се издигат към повърхността му сернистите газове от глъбините.


Езерото е известно от далечни времена. Още Уолтър Роли , английски мореплавател и организатор на пиратски експедиции през XVI век, използвал местния асфалт, за да покрива корпуса на своя плавателен съд и с удоволствие отбелязвал, че той е по-добър от смола, защото не се топи на слънцето.


Асфалтът на езерото на вид е плътен и напълно може да се използва по предназначение - по него може да се върви и даже да се пътува. Езерото е изпълнено с Ненютоновска течност – тоест, течност, плътна при резки натоварвания, но ако натоварването е меко, и асфалтовата маса също ще бъде мека. Затова не трябва да се заблъждаваме - то е в състояние да погълне , да кажем, животно, наивно скитащо се по неговата несигурна „почва”. Когато са добивали асфалт от Пич-Лейк, са открили в дълбочините му кости от погълнат динозавър...


Как е възможно толкова странно явление? Оказва се, че падината , дълбока около 80 метра, е била някога кратер на вулкан и сега е съединена с неговото ждрело. И нефтът, бавно повдигайки се към повърхността, губи част от летливите си вещества. А след това, реагирайки с част от органичните вещества, попадащи по различни пътища във „водата” на езерото, става същото това вещество, с което така изгодно и удобно се покриват пътища...



Колкото и да е странно, в езерото има малки островчета, на които растат хилави дървенца. Видимо, в джобовете между слоевете битум се натрупва с годините онова, което с течение на времето е станало почва, способна да даде живот на растенията в това странно, сякаш непригодно за живот място.

Прочети цялата публикация...

Кулата на ветровете в Римската Агора

Когато отидете в Атина , за да видите Кулата на ветровете, трябва да посетите най-старата част на града – Плака. Домове с плоски покриви-тераси или с кирпични покриви са подредени по тесни криволичещи улици, съединени с каменни стълби. Зад големите къщички се вижда Кулата на ветровете.


Аериди се намира на територията на Римска Агора . Това е осмоъгълна кула, построена от сирийския търговец и астроном Андроник от Кир през І век преди новата ера.. Целта му била, да създаде метереологическа станция и часовник. Затова сега кулата се нарича часовникът на Адроник Кириста или храм на Еол.


Известна е още като кулата на ветровете. Съгласно преданията, тя е била построена в чест на богиня Атина. Изградена била от бял мрамор и имала осмоъгълна форма, а покривът и бил с форма на пирамида.


На върха на пирамидата бил поставен меден въртящ се Тритон, който показвал посоката на ветровете. Височината и е почти 13 метра, а страните и са строго ориентирани според посоките на света.

На скулпторния фриз на Кулата са изобразени алегоричните образи на осемте ветрове , духащи всеки от своята страна и са означени техните названия.
Високо на ъглите се намират железни стълбове с нарези, показващи часа в деня, когато грее слънцето. Вътре в сградата се намирали хидравлически часовници, показващи времето независимо от слънцето, изобретение на самия Андроник.



През средновековието кулата е била използвана (приспособена) за камбанария, а едва в началото на 19 век се премахнати страничните влияния. Послужила е като първообраз на обсерваторията в Радклиф в Оксфорд и едноименната кула в Севастопол.

Прочети цялата публикация...

На края на кратера Иджен - Марс си почива!

Знаете ли с какво са полезни действащите вулкани? От тях може да се добиват полезни изкопаеми. Като например от вулканичния кратер Иджен , на остров Ява... Дърветата по края на кратера не оцеляват – регулярните изхвърляния на вредни вулканични газове си казват думата. Може ли човек да се спусне вътре и да не загине? Погледнете къде и как се трудят индонезийците, сякаш са на Марс...

Като погледнеш кошниците със сяра отблизо, те хваща страх. Тях и от място да ги повдигнеш е почти нереално, а как човек може да ги изнесе няколко километра, като се изкачва нагоре, най е извън представите и разбиранията на хората от цивилизацията.... Този труд се заплаща много оскъдно – някъде от порядъка на 200 долара месечно. А хората слизат в кратера с кошниците по 2-3 пъти дневно....


След като са взели сярата, я поставят в две огромни кошници и работникът-индонезиец ги влачи на рамо от дъното на вулкана нагора, по стръмна камениста пътечка, рискувайки всеки момент да се срине в пропастта, а след това слиза още няколко километра надолу, но по широк път. А теглото на сярата в кошницата е някъде около 80 килограма!!!


Влязохме във вътрешността на кратера - и що да видим – индонезийци, които се занимават с добива на сяра. През ХХІ век се работи без никаква технология! Сярата се добива с покощтта на чукове и това му е майката! Между другото в кратера е трудно дори да се диша, а хората работят там десетилетия. Респиратори имат един или двама души. Впрочем, това още не е най- тежката работа в кратера Иджен...



Киселинното езеро в кратера Иджен


В кратера се влиза по много стръмна пътечка. Няма никаква растителност и всичко е покрито с отровно-жълт налеп. В най- дълбоката му част проблясва топло киселинно езеро. Ако човек пусне ръката си вътре, тя няма да се разтвори, но да се изкъпе, явно не си струва: във всеки момент може да стане изхвърляне на някакви горещи струи...

Прочети цялата публикация...

Тайната на езеро Осойюз

Eзеро Осойюз, e разположено в Канада , и има най-високата концентрация на минерали в света.... То се намира в едноименната пустиня – единствената пустиня в Канада с дължина около 24 километра.


Осойюз се явява продължение на Соранската пустиня , която се разпростира от Мексико, през САЩ... Сто години са били нужни, за да се превърне постепенно пустинята в цветущ оазис. Сега там растат праскови, кайсии, ябълки, круши, вишни, нектарини, и даже има ферма с банани – единствената в Канада. Средното количество на валежите е не повече от 25 мм годишно и това е най-сухото и горещо място в Канада....


През горещите слънчеви дни водата се изпарява, полезните изкопаеми кристализират, формирайки стотици невероятни мини-езера...


В езерото основно се концентрира английска сол, калции и сулфати на натрия. Още от древността водата на езерото се използвала от коренните жители за лечение. И сега фабриката произвежда по тон минерали на ден.


Още едно причудливо, красиво, но деструктивно по своята същност явление е „Червения поток” - морска вода с голямо количество разлагащ се планктон, който я отравя.На ихтиолозите е известна причината за това явление, което се нарича ефекта на Ел Ниньо...


Растежът на планктона по начало е положителен момент, тъй като служи като богат източник на храна за морските обитатели, но продуктите от разпада на планктона изменят химичния състав на морската вода, правейки я отровна за рибите. Подобни явления са били регистрирани в Индонезия през 1994, 1998 и 2003 година.


Местните власти убеждават селските жители да не употребяват в храната си мъртвата риба, мотивирайки се, че в нея има токсични вещества. В местата с най-голямо струпване на отровена риба, жителите организират „погребални отряди”, които трябва да съберат и погребат рибната мърша.
Тези удивителни ледени шипове са по- известни като „Каещите се”, поради приликата на монаси с бели калпаци, които може да бъдат видяни на планинските ледници....



По начало слънцето предизвиква топене на ледовете и появата на упадания на повърхността на снега... След това топенето на снега в „падинките” се ускорява , като остават връхчета от лед...Връхчетата „нарастват” от няколко сантиметра, до 5 метра.....

Прочети цялата публикация...

Разгледайте Чудесландия!

Ако на човек му се иска да види нещо екзотично и еновременно с това необичайно, веднага трябва да се запъти към Исландия. Не напразно това чудесно място някои шегобийци наричат Чудесландия..


Чудесата там са на всяка крачка: съвсем фантастични пейзажи, приличащи на лунни, величествени фиорди, плажове с черен пясък, речни разливища и мощни водопади и даже минерална вода, която тече от чешмата!


Всъщност, Исландия се превежда като „Ледена страна”


, но в нея има не само много лед, но и много огън.Това е възможно благодатение на уникалното разположение на острова върху разлом на земната кора.




Затова в Исландия може да се видят всички видове вулкани, коити съществуват на Земята, а така също и впечатляващата Долина на гейзерите.


Навярно тя ще се хареса на любителите на всичко екологически чисто. Това е едно от последните места в Европа, където присъствието на човека съвсем не е повлияло на обкръжваващата природа.


Тя е в първоначалната си чистота и сама способства за своето съхранение. Например за отопление не се изгаря газ или мазут, а се използва водата от горещите подземни източници.
Всеки, посетил Исландия, не трябва да пропусне Синята лагуна – геотермален комплекс с температура + 39 градуса, което позволява къпане и зиме и лете!


Нечувано удоволствие е, човек да се окъпе на открито на 64 градуса северна ширина.


Искате лов и риболов? Ами значи сте на съвсем точното място! А за придвижване по необичайния ирландски ландшафт имате богат избор: от суперджипове и бъгита, до мотошейни , кучешки впряг или исландски коне...


Названията в Исландия може да са труднопроизносими, но това, което ще видите там , независимо от годишното време, ще остави у Вас незабравими впечатления.

Прочети цялата публикация...